Фей се изчерви и заби поглед в краката си.
— Не исках да…
— Разбира се, че си искала. Би трябвало да го приема като комплимент, но истината, мисис О’Нийл, е, че съм много придирчив по отношение на връзките си. Приятната млада дама, както я нарекохте, мис Фаулър, е моя докторантка и работим по финалния й изпит.
— Джак, или лъжеш, или наистина нямаш идея какво точно е намислила тази дама за финалния си изпит. От начина, по който ме огледа, когато отвори вратата, бих казала, че е готова тя да ти предложи разнообразни варианти за изпит.
Джак изглеждаше смаян, но от появилата се полуусмивка на лицето му не изглеждаше ядосан от забележката й.
— Наистина ли?
Фей отново изпита болезненото чувство за ревност и се ядоса на Джак, че й причиняваше това. Каза си, че няма нито време, нито търпение за такива безсмислици.
— Наистина трябва да вървя. Забавлявай се с малката Мис Университет.
— Малката Мис Университет по една случайност е и талантлив ракетен учен.
По някаква причина това вбеси още повече Фей.
— Обзалагам се, че специалността й са ракетите с топлинно насочване.
Когато Джак избухна в гръмък смях, руменината й се задълбочи и тя бързо се извърна.
— Божичко, аз ли го казах това? Не мога да повярвам, че го казах. Определено не е моя работа с кого се виждаш, в никакъв случай.
Джак се усмихна още по-сърдечно и й препречи пътя.
— Фей, за какво искаше да ме видиш?
— Нищо особено.
— Фей О’Нийл е престанала да работи достатъчно дълго, за да почука на вратата ми. Това означава само две неща. Или небето е паднало, или… чакай малко. Всъщност не мога да се сетя за друго, но ако ми дадеш малко време, ще ми хрумне.
— Много забавно.
Искаше да му обърна гръб, но думите сами излетяха от устата й.
— Мисис Лойд ме посети. Дойде да ме предупреди — всъщност ми вдигна червен картон, задето позволявам на Мади и Том да посещават Уенди. Просто исках да си поговорим — повдигна небрежно рамене тя. — Няма значение. Не е нещо, с което да не мога да се справя.
— Почакай, Фей — хвана отново нежно той ръката й, за да я спре. После се приведе и я погледна в лицето. — Изглеждаш уморена. Отново.
Поклати глава и каза тихо:
— Какво ще правя с теб? — обви ръка през раменете й. — Не, не бягай. Не възнамерявам да правя резка на калкулатора си. Аз съм твой приятел, а ми се струва, че в момента определено имаш нужда от такъв.
Разтърси я леко и без да поглежда нагоре, Фей бе сигурна, че на лицето му се е появила онази лукава захилена усмивка, която стопяваше съпротивата й.
— Хайде. Какво ще кажеш да те заведа в любимия си пъб за чаша бира?
Искаше й се да отиде, о, толкова много й се искаше. Но в живота й отдавна имаше един пирон, който я приковаваше здраво към земята, един детайл, който й пречеше — като трънлив храсталак, на който се закача пуловерът ти в гората.
— Не мога. Децата ще се приберат скоро у дома.
— Ще останат при Уенди още няколко минути. Кръчмата е наблизо, надолу по улицата.
— Ами твоят ракетен учен?
— Ще я изпратя да си ходи веднага — каза той толкова небрежно, че Фей бе залята от вълна на задоволство. — Хайде, стига си го усуквала.
— Аз не усуквам. Просто не мога винаги да бъда толкова свободна и независима в решенията си като теб.
— А можеш ли поне за малко, сега, да бъдеш такава?
— Мога — каза тя. А после все пак погледна притеснено към най-горния прозорец. — Но мисля, че първо ще изтичам да видя как са децата.
* * *
Когато влязоха в уютния пъб с дървена ламперия на стените, осветени от блясъка на спускащите се от тавана старомодни лампи, сърцето й се разтопи от удоволствие. Досега не бе влизала в английска кръчма и тази изглеждаше точно като заведенията, които бе виждала в стотици филми. Мъже и жени, наблъскани като щастливи сардини в малки сепарета, разговарящи въодушевено. Джак бе посрещнат с радостни възгласи като стар приятел. Млади и стари го поздравяваха, потупваха по рамото и сърдечно го наричаха „Професоре“. Това не я изненада. Въпреки че бе само от година в Лондон, беше съвсем нормално, че чувството за хумор на Джак, приятелското му отношение и добрият външен вид бяха спечелили и сърцата на местните — и на мъжете, и на жените.
Докато си пробиваха път през мъглата от тютюнев дим, за да си намерят празно местенце, Фей не забеляза лекото повдигане на вежди по лицата на хората, когато оглеждаха дребната блондинка, хванала се за лакътя на Джак. Само високата жилеста барманка с яркочервени къдрици й обърна внимание, докато тя се настаняваше с него на една маса. Момичето предложи със сластна усмивка менюто на Джак, както и закачлива забележка, докато му поднасяше чашите ейл. За Фей имаше само поглед, който би могъл да разреже стомана.