— Мамо, къде е Уенди?
Тъкмо бяха завършили обиколката си с Виенското колело и коленете на Фей леко потрепваха.
— Какво имаш предвид? — възкликна тя и бързо огледа лицата на малката им групичка. Мади, Том, Джак. Но не и Уенди. Сърцето й се качи в гърлото.
— Сигурно просто се разхожда някъде. Знаеш как изучава всички кътчета в парка.
— Том — каза бързо Джак, като пристъпи напред и го хвана за ръката. — Защо с теб не отидем до предния вход, докато майка ти и Мади обиколят отново наоколо? Паркът не е голям; не може да е отишла далече.
Том видя изражението в очите на Джак и бързо го хвана за ръка.
— Хайде, партньоре — кимна му Джак.
Двамата се отдалечиха, а Мади и Фей тръгнаха в противоположната посока. Когато се срещнаха пред входа, от Уенди още нямаше и следа.
— Къде може да е отишла? — каза Фей, вече доста притеснена. — Изглеждаше объркана. Цяла сутрин сочеше разни места, които приличали на истинската страна Невърленд, и такива, които са били сбъркани. Струва ми се, че за нея бе донякъде тъжно преживяване да види всичко това. Може би й дойде прекалено. Ами ако тя… нали знаеш… — погледна към децата и затвори уста, не желаейки да ги притеснява.
— Сигурно е отлетяла за истинската Невърленд — каза сериозно Мади.
— Не ставай глупава — тросна се Фей. Притеснението й я бе изнервило.
Джак потупа Мади по рамото с широката си длан, за да я успокои и премахне намусената гримаса, която се появи на лицето й.
— Най-вероятно просто се разхожда някъде. От другата страна има приятен парк, а знаеш колко много Уенди обича цветята. Обзалагам се, че е отишла да се възхищава на розите.
— Прав си — откликна Мади. — Уенди особено много обича розите.
— Така е — добави Фей и я погали по косата, за да възстанови мира между тях.
Том се хвана за тази възможност и се запъти решително към изхода, стиснал малките си ръчички в юмруци. Фей се смая колко целеустремен и смел можеше да бъде малкият й син — тя не познаваше това дете!
— Предполагам, че е по-добре да побързаме, ако не искаме да изгубим и Тутълс — каза Джак.
— О, той ще я намери — обясни Мади, като се спусна след него. — Том винаги знае къде е Уенди.
Оказа се, че Мади бе права. Като трениран гълъб Том ги поведе покрай розовата градина право към малка полянка сред гората, красиво сенчесто местенце. Под дърветата имаше няколко пейки и на една от тях бе седнала Уенди. Разговаряше оживено с млада двойка, докато галеше и се възхищаваше на огромния им санбернар. Когато доближиха, видяха, че на земята до него имаше пет малки дундести кученца.
— О, милинките! — изпищя радостно Мади и изтича, за да се присъедини към Уенди и Том в любвеобилното празненство, което се вихреше в тревата.
— Остави Уенди за малко сама и тя ще си намери кученца — каза ухилено Джак, сръгвайки Фей в ребрата. — Осъзнаваш какво ще се случи, нали?
— О, не — изпъшка тя. — Не и кученце…
— Просто те предупреждавам.
— Фей! Джак! — провикна се весело Уенди и им махна с ръка. — Елате, деца, запознайте се с Нана! Представете си, след всички тези години. Едва повярвах на очите си, когато видях семейство Къранс да се разхождат в парка с цялото си сладко ново семейство. Просто трябваше да ги настигна. Надявам се, че не съм ви притеснила много, като избягах така. Първо Невърленд, а сега и Нана. Какъв ден само!
Очите на Фей и Джак се срещнаха и за първи път тя видя в погледа му да проблясва искрица притеснение. Дори Фей знаеше, че Нана бе името на кучето, което бе като бавачка на децата на семейство Дарлинг в „Питър Пан“. На Фей й стана много тъжно за старата жена с болно въображение, защото знаеше, че трябва да спука балона на фантазиите й. Надяваше се, че не беше дошла прекалено късно и историята не се бе развила много. Погледна към младите собственици на кучето, очаквайки да види разтревожени изражения и на техните лица. Вместо това те сияеха от щастие, без да се чувстват ни най-малко възмутени от безумните твърдения на Уенди.