Видът на Джак, облечен с тениска, оръфани шорти и кецове, носени с чорапи, разбира се, и намръщен като изгубено момче, разтопи сърцето на Фей. Не можеше да отрече, че има чувства към този мъж. Като към брат, каза си тя решително. Понякога като по-голям брат — мил, търпелив и сърдечен. Друг път, в случаи като този — като към по-малък брат, малко по-голяма версия на нейния Том, с тези широко отворени очи. Това бе част от неустоимия му чар.
— Е, ние изкарахме страхотно, а сега изглежда, че цял ден ще вали. Ще настинеш, ако отидеш да играеш футбол навън. Виж какво. Гладни сме. Ще приготвя сандвичи със сирене и супа.
— И курабийки? — попита Мади, докато подаваше топката обратно на Джак.
— Разбира се, защо не.
— Супер — отвърна Джак, който грейна при мисълта за домашно приготвена храна и прясно изпечени курабийки. — Ела да готвиш в моята кухня. Огромна е и най-вече — никога не е използвана.
Любопитството на Фей бе възбудено. Децата бяха ходили много пъти в апартамента на Джак, за да се грижат за Нана; нямаха никакви скрупули да се мотаят там и без причина. Тя бе изпълнена с любопитство да го види с очите си, но не можа да събере смелост да слезе там, въпреки че вратата бе отворена. Уважаваше изключително много личното пространство. Затова реши безсрамно да измъква информация от децата, но най-доброто, до което бе стигнала, бе, че апартаментът на Джак бил „голям и неподреден“.
— Само ще донеса продуктите и слизам. А какво ще кажете за шоколадови курабийки?
— А има ли изобщо друг вид? — отвърна той. — Дай ми само минута да пооправя малко.
— Имаш предвид, много — повдигна многозначително вежди Мади.
— А ти ела и ми помогни, мис Претенцийо — подкачи я той. — Навсякъде по пода има кучешки играчки.
Разбира се, тя нямаше търпение.
— Ти също, приятел — каза Джак на Том, като му подхвърли топката. Том я улови и подскочи от щастие. — Добро улавяне — отбеляза Джак одобрително. — Задръж я.
Фей погледна встрани, за да не забележат емоцията, която изпълни очите й. Дали Джак знаеше колко много значеха за нея отношенията му със сина й? Дали забелязваше нарастващото възхищение на момчето и все по-голямото доверие, което проявяваше към възрастните?
В апартамента си Фей помогна на Том да си облече новата зелена тениска, после самата тя се преоблече в по-свободна лека памучна рокля и освежи лицето си. Приготви продуктите си, взе тавичките и кухненските си ръкавици и слезе на долния етаж.
Кутрето стоеше в подножието на стълбището и излая, когато чу стъпките й отгоре, после я видя и се разлая от вълнение.
— Историята на живота ми — изпуфтя тя, докато Том и Мади се втурнаха да чистят.
— Олеле! — успя да каже само Фей, когато премина през малкото антре и стъпи в огромната кухня, която бе основното помещение в апартамента на Джак. Беше неочаквано да открие яркото слънце на френския Прованс в мъгливия лондонски ден.
Уенди й бе обяснявала как някога приземният етаж бил плетеница от стаи — кухня, килер и няколко помещения за прислугата. Когато преобразували къщата в триплекс, стените били разбити, за да се получи една просторна стая, която сега бе боядисана в меко пастелно жълто. Камина с тъмносини плочки заемаше едната стена, а пред нея имаше дълга, изтъркана дървена маса, заобиколена от столове, също боядисани в яркожълто, със синя тапицерия на седалките. Тесен коридор отделяше тази стая от другата страна на апартамента, където се предполагаше, че са двете претъпкани спални и един малък вестибюл. Френски прозорци водеха към градината, подканващи свежата зеленина и сладкия въздух да проникнат вътре.
Старата печка „Ага“ обаче окончателно постави Фей на колене. След месеци готвене на малката метална кутия с двата котлона сега почти изхлипа, като си представи как готви на тази грандама на печките. Беше могъщ уред, в гордо кобалтовосиньо, с шест черни котлона и лъскави бели копчета. По повърхността й нямаше никакви мазни петна, следи от изгоряло или пръснати трохи, защото Джак бе признал, че никога не е докосвал това гигантско нещо, освен да си кипва вода.
— Като си помислиш само — каза Фей с искрящи от радост очи, докато пръстите й галеха нежно яркия емайл. — Когато съм стара, на смъртния си одър, ще мога да разказвам на внуците си, че веднъж съм имала възможността да готвя на „Ага“ — после нави ръкавите на роклята си и заяви: — Време е да пуснем в действие това старо момиче.
— Можеш да я използваш винаги когато искаш — предложи Джак с изражение на надежда, изписано на лицето му.