— Ще освежи въздуха, влажността ще намалее — отвърна Джак. — Вероятно имаме само няколко минути, преди да се излее дъждът.
— Тогава нека просто поседим така и му се насладим — каза Фей и опъна краката си на срещуположния стол също като Джак. Отметна главата си назад и затвори очи.
Джак се обърна към нея и ахна изненадано.
— Това е нещо ново… За теб.
Погледът му се спря на дългите й гладки крака и на стегнатите, изящно оформени бедра, които се извиваха под тънкия плат на роклята й. Малките й заоблени гърди се надигаха и спускаха при всяко вдишване и издишване.
Тя въздъхна с копнеж, без да осъзнава впечатлението, което му правеше.
— Може би е така.
След още един бегъл поглед Джак извърна глава и каза:
— Отива ти.
Размърда се неудобно в стола си, после наведе глава и се заслуша в тананикането й.
— Какво си пееш?
— Не знам — отвърна тя и заглуши прозявката си. — Чух я преди няколко вечери. Тази мелодия на флейта, помниш ли? Просто не мога да си я избия от главата.
— Звучи ми много познато — каза той, а очите му станаха някак далечни. — Сигурен съм, че съм я чувал и преди.
— Разбира се, че си я чувал. Сигурно и ти като мен, някъде от улицата.
— Не, това е най-странното. Никога не съм чувал мелодията на флейта, но въпреки това…
Фей се извърна към него.
— Не си ли я чувал?
Джак поклати глава.
— Но съм чувал самата мелодия някъде преди.
Не й каза, че когато чу тананикането й, то събуди в него тревожни спомени, заровени дълбоко в съзнанието му, до които не можеше напълно да достигне, сякаш бяха скрити зад някакъв полупрозрачен воал.
Фей отново се стресна от копнежа в гласа му.
Очите му бяха затворени и ръката му бе върху ледената торбичка на главата му. Беше красива длан с красиво оформени пръсти, които изглеждаха като пръсти на концертиращ пианист.
Тя извърна очи встрани. Ако само кампанията й да овладее желанието си към Джак Греъм бе толкова успешно, колкото се очертаваше да бъде нейната чаена кампания. Не че той я улесняваше много. Тя все по-осезаемо осъзнаваше присъствието му в същата къща, в същата градина, в същата стая. Фактът, че дишаше същия въздух като нея. Трябваше да му се признае, не можеше да го обвини, че я притеснява или притиска, или че се държеше по някакъв друг начин освен като добър съсед.
Приятелят, който живееше зад съседната врата.
И все пак имаше моменти, в които го улавяше, че я гледа със същото желание, което без съмнение личеше в същия този миг в нейните очи. Виждаше светкавица в очите му, преди бързо да се извърне встрани. Този поглед винаги я караше да се вълнува, събуждаше спомена за една конкретна целувка между тях, както и копнежа й за друга такава целувка. Това направо я подлудяваше. Знаеше докъде щеше да доведе друга такава целувка, как щеше да съсипе приятелството между тях, приятелство, което тя толкова силно ценеше.
Това, от което се нуждаеше в случаи като този, когато изпитваше чувства като тези, беше някой да фрасне нея по главата с меч, помисли си тя, като се тръсна обратно на стола си.
— Искаш ли да отидем до градините на Кенсинтън утре? — попита той, неподозиращ за нейните мисли. — Купих играчка лодка, за да я пуснем в езерото. Красавица е. На Мади и Том ще им хареса.
— Ако няма да е проблем за теб.
— Приятно ми е да бъда с децата — отвърна той. Погледна я право в очите, отправяйки й предизвикателството с удивителна лекота. — И с теб.
Тя го прие. Надигна се в стола си и го попита:
— Джак, ти си много добър с децата. Как така никога не си се женил? Или поне да имаш деца?
Лицето му помръкна и той несъзнателно потърка тила си, сякаш въпросът му бе напомнил за друга, по-дълбока рана.
— Не съм от семейния тип мъже. Имам съвсем малко притежания и отговорности и така ми харесва. Не съм като отнесените учени, живеещи в абаносовите си кули, но съм много добър в това, което върша, и работя усилено. Заради работата си пътувам по целия свят. Обичам да пътувам, когато си поискам, обичам да се срещам с нови хора.
Погледна я, очите му придобиха напрегнато изражение, каквото досега не бе виждала в него.
— Според мен да направиш бебета, не означава, че си станал баща. Да си баща — това е да си тук всеки ден. Постоянно. Не съм готов за това, не знам дали някога изобщо ще бъда — протегна се и плесна отмъстително един комар. — Не желая да бъда като биологичния си баща. Не го помня. Всъщност имам само един спомен — юмрук, насочен към лицето ми. Единственото нещо, което знам със сигурност, е, че съм бил изоставен от него. И от майка ми.
Фей естествено се сети за Том и симпатията й към Джак се удвои. Наведе се и постави ръката си върху неговата.