— На една майка никога не е лесно да остави детето си. Може би е смятала, че така ще бъде по-добре за теб.
Той погледна към ръката й.
— Никога няма да разбера — тихо каза той. После докосна леко с пръст дланта й. — Разбира се, че харесвам Мади и Том, много ги харесвам. Те са прекрасни деца. Обичам да ходя с тях на разни места, да говоря с тях, да си играя с тях. Но това е просто друга игра. Играя си на измислен баща.
— Да си свободен дух, също е игра, нали? — попита го тихо тя. — Да избягваш истинските връзки?
Той я погледна косо.
— Не съм аз този, който избягва връзките.
Фей разбра намека му и бързо отдръпна ръката си, прибирайки я на безопасно място в скута си.
— Връзките и сексът са две напълно различни неща.
— Права си за това — отвърна той с вечния си сарказъм. — Сигурно е страхотно, когато и двете са съчетани.
— Няма как да знам.
Това го накара да замълчи.
В далечината се разнесе тиха гръмотевица, предвещаваща наближаващата буря. Щом я чу, Нана подскочи и отстъпи към вратата, като започна да драска по нея. Мади отвори задната врата, за да я спаси, и я отнесе вътре. Цъкаше е език и гукаше непрестанно: „Бедната, бедничката ми Нана“.
Вратата се затръшна зад нея и Джак и Фей останаха сами сред плътното мълчание, а въздухът около тях ги обвиваше като тежка завивка. Нито птича песен, нито зов на щурец, нито бухането на бухал нарушаваха паузата, преди природата да изсипе неудържимата си ярост върху тях. Споменът за една друга буря и една определена целувка премина като светкавица през съзнанието и на двамата като близначката си, която в същия момент отекна в далечината в небето. От устните на Фей се изплъзна въздишка и звукът на нежния й кънтящ глас се понесе като порива на вятъра.
— Фей — каза припряно Джак, пусна леда, свали краката си и се наведе към ръба на стола близо до нея. Въздухът пращеше от електричеството между тях. Коленете му се докоснаха до краката й и тя почувства как цялата настръхва. Взе ръката й в своята, короната на къдриците му падаше по високото му чело, закривайки сведените му клепачи.
— Аз също няма откъде да го знам, Фей — каза той най-накрая. — И се чудех дали няма да е възможно да го разбера. С теб.
— Сексуална връзка?
— Не. Не само това. Връзка. Която включва секс.
Пръстите му се притиснаха към дланта й, а гласът му стана по-напрегнат.
— Вече имаме прекрасна връзка. Не е ли така? Не мога да отрека, че дните, прекарани с теб и децата, са едни от най-прекрасните в живота ми.
— Джак, не е нужно да го казваш…
— Но е вярно. Осиновителите ми бяха по-стари от повечето родители. И по характер бяха дистанцирани и по-сдържани. Винаги съм се чувствал обгрижван, но никога не съм изпитвал тази любяща нежна атмосфера на семейство, която усещам, когато съм с теб. Ти ме прие, включи ме в твоето семейство.
Млъкна за малко, а когато заговори отново, гласът му бе тих.
— Но искам повече. Искам теб, Фей.
Притегли я към себе си, докато лицата им се озоваха едно до друго, на един дъх разстояние.
— Кажи ми, че не изпитваш същото към мен.
Тя отвори уста и понечи да го отрече.
— Фей, наблюдавам те, познавам и най-незабележимото изражение на лицето ти. Вече е прекалено късно, за да лъжеш.
Устата й пресъхна и тя я затвори, без да каже нищо. Той беше прав. Нямаше смисъл да се преструва повече, че чувствата й към него бяха просто приятелски, като на добрата съседка или сестра. Всеки сантиметър от Джак Греъм бе на жизнен, съблазнителен, неустоимо привлекателен мъж, който тя желаеше. И го призна с мълчанието си.
— Аз съм търпелив, но ми се струва, че правиш две стъпки назад всеки път, когато направя една към теб. Защо ме отбягваш? Опитах се да ти дам време и пространство, но ми е трудно, Фей. Много трудно.
— Не те отбягвам. Давам ти сигнали, които ти отказваш да приемеш, Джак. Не че не те намирам за привлекателен, но… — погледна го, опитвайки се да го накара да я разбере без думи. — Това е ново преживяване за мен, да имам мъж приятел. Приемам, че това е достатъчно. Защо просто не можеш да оставиш нещата такива, каквито са? Защо трябва да опитваш друго и така да ги съсипеш?
— Смяташ, че сексът ще съсипе приятелството ни?
— Да. С Роб имахме само секс. Оженихме се, а не трябваше да го правим.
— Какво ще кажеш, ако обещая да не се женя за теб? — попита той и присви леко очи. Фей не успя да се сдържи и се разсмя.
— Ще си помисля за това — отстъпи тя.
Погледът му се спря на устните й.
— Обещах ти, че ще поискам разрешението ти, преди да те целуна отново.
Въздухът отново стана задушен, гърдите й се свиха, дишането й се учести. Фей знаеше, че сексът с Джак щеше да бъде прекрасен. Но също така знаеше и че той е неблагонадежден — като Роб. Той бе свободен дух. Сам го бе казал за себе си. А тя никога вече нямаше да принуди насила някой мъж да се ожени за нея. Нито можеше да премине през връзка, която постепенно се разпада. Не мислеше, че може да понесе тази болка отново и нямаше да подложи децата си на такова нещо.