— Недей — каза тя.
Погледът му измина отново пътя от устните към очите й. Видя сиянието там, но изворът му не беше страст или желание. Беше слаб блясък, колеблив като малка искра в студено огнище, която все още не загасваше, смела, решителна, бореща се да оцелее в мрака. Джак знаеше, че причината за този мрак бе болката.
Нямаше да й причини още болка, реши в този миг. Кой бе той да смята, че може да има истинска връзка с някого, да не говорим за жена като Фей О’Нийл?
Някой като нея се нуждаеше — заслужаваше — истински мъж, цял, завършен, някой, който ще бъде неотлъчно до нея и децата й. Не половин човек, мъж без минало, като него. Тя се нуждаеше от някой, който можеше да й помогне блещукащата светлина в нея да се разпали и заблести, а не да загасне.
Някъде наблизо отекна гръмотевица, разкъсвайки натежалото небе. Вятърът се разфуча и гневно запрати по тях няколко топли тежки капки дъжд, които капнаха шумно, без никаква ефирност над главите им, по масата и по тухлите.
— Хайде, приятелко — каза Джак, издърпвайки я от стола. Притисна я към гърдите си. За момент и двамата останаха така, брулени от вятъра, потръпващи от силата му. — Мисля, че Майката Природа ни се сърди.
Фей усещаше топлия му дъх по косата си. После внезапно той отстъпи назад и нежно я побутна напред.
— По-добре да не я изкушаваме прекалено много. Не й харесва да бъде пренебрегвана.
Глава 14
Следващата седмица Джак се прибра рано в номер 14, а главата му се въртеше от успеха на последната серия опити. Оставаше само да ги опише и да ги изпрати. Ъруин и целият екип все още се веселяха в института, но той нямаше желание да празнува с тях. Изпитваше неопределимо желание да сподели добрите новини с Фей и децата. Погледна към часовника си. Сигурно вече се бяха събрали в неговата кухня, Фей, застанала пред любимата й „Ага“ печка. Усмихна се и стомахът му изкъркори само при мисълта за ястията, които напоследък тя готвеше там почти всяка вечер, и си каза, че всъщност перспективата за домашната храна бе тази, която го бе пришпорила да се върне у дома.
Затова избяга от многобройните потупвания по рамото, от подканващо разпалените погледи на Ребека Фаулър и предлаганите чаши шампанско и вместо това взе метрото за вкъщи, мислейки, че може би трябва да излязат всички заедно след вечеря, за сладолед например. Можеха да пробват онази нова сладкарница, която Том бе забелязал на няколко преки от тях. Нощта бе приятна и щеше да е хубаво да се поразходят малко, нали? Усмихна се в очакване, докато влизаше в апартамента си, като се чудеше дали ще успее да убеди Нана за първата й разходка навън на каишка.
Подметна ключовете си и си каза, че ако имаше късмет, може би щеше дори да подържи ръката на Фей за малко.
Докато минаваше през тъмните коридори на апартамента си, го налегна неприятно усещане. Беше прекалено тихо. Нещо липсваше. Стигна кухнята и откри, че тя също бе смътно осветена и пуста. Застана до печката, обърна глава и огледа празната стая, а от гърдите му се надигна въздишка на разочарование.
Беше сам. Фей, Мади, Том и дори Нана не бяха в кухнята, където очакваше да бъдат.
Да, където очакваше да бъдат.
Джак се протегна към вратовръзката си, разхлаби я и разкопча горното копче на ризата си. Беше в шок. Какво се беше случило? Харесваше му да се прибира вкъщи и да намира всички, струпани около дългата надраскана кухненска маса, харесваше му да надушва мириса на розмарин, чесън или мащерка, набрана от градината, който се разнасяше от печката, харесваше му да чува как възторжени гласове викат името му, когато отваряше вратата на дома си.
Дом. Свали вратовръзката си и я метна на празния стол. Загледа се известно време в нея.
Какво пък, помисли си той, и се втурна по стъпалата нагоре към апартамента на О’Нийл. Беше прекалено уморен, за да мисли повече тази вечер. Знаеше само какво чувства, какво желае — и то беше да види лицето на Фей край неговата маса. И на Мади, и на Том, и на онова смахнато куче, Нана.
В края на стълбището спря рязко, защото попадна на мисис Лойд и мисис Джъркинс, допрели съзаклятнически глави една до друга, потънали в дълбок разговор. Тази двойка е толкова предсказуема, като гравитацията, помисли си той. И също толкова смазваща.