Джейн Лойд бе безупречно облечена в строга копринена рокля, лъскави обувки и коса, от която не потрепваше дори косъмче, когато поклащаше яростно глава, както правеше сега.
И все пак, също като кралицата, успяваше да изглежда достолепно. А що се отнася до Конската муцуна… е, колкото по-малко се кажеше, толкова по-добре.
Прииска му се да избяга обратно надолу по стъпалата, но беше прекалено късно. Двете жени вече го бяха забелязали и бяха вдигнали глави като дългоухи, остроноси хрътки.
Той въздъхна и се предаде на съдбата си.
Жените повдигната вежди и си размениха многозначителни погледи. Мисис Джъркинс отстъпи назад, достатъчно, за да бъде на уважителна дистанция, но все пак да може да чува всяка дума, която щеше да се каже.
— Здравейте, д-р Греъм — каза мисис Лойд с нейния пронизително висок глас. Неодобрението в тона й не можеше да се сбърка.
Той се усмихна мило и погледна с копнеж към вратата.
— Разбирам, че са станали някои промени в сградата от последния път, когато съм била тук. Отключили сте вратите между етажите, така ли?
— Точно така, мисис Лойд — отвърна той и дяволчето в него не можа да се въздържи да не добави: — Нямах никакъв проблем с ключалките, много лесно стана.
Стъписана, мисис Лойд вдигна ръка и оправи някаква невидима гънка на дантелената покривка на масичката в коридора.
— Би било хубаво да ме предупредите за това. И прекалено много ли щеше да бъде да поискате разрешение да си вземете домашен любимец?
— Но аз го направих. Всъщност Уенди бе тази, която настоя да взема кучето.
Мрежата от бръчки по челото на мисис Лойд се преплете, когато тя свъси вежди, а по врата й, който се изпъна като бастун, изби червенина от ярост.
— Разбирам.
Тя събра ръце в скута си и изпъна бюста си с няколко сантиметра напред.
— Д-р Греъм, няма да допусна вие и останалите наематели на номер 14 да ме пренебрегвате и да правите каквото си искате, като се възползвате от майка ми. Аз ръководя тази сграда. Договорите ви са сключени с мен и настоявам незабавно да заключите отново вратите между етажите. Що се отнася до кучето, може да го задържите, тъй като и без това напускате през септември и ще бъде жалко да притесняваме майка ми допълнително. Осъзнавате, че тя искрено вярва, че кучето ви е нейната Нана, кучето, което е имала като дете! Състоянието й само се влошава от това. Опасявах се, че нещо подобно ще се случи.
Джак нямаше желание да й обяснява забележителното родословие на кучето.
— Състоянието й?
— Точно така. Тя не осъзнава напълно реалността, наясно сте с това.
Джак се намръщи.
— Всичко в къщата върви много добре. Ние сме напълно щастливи от положението. И най-вече майка ви.
— Разбирам защо вие и мисис О’Нийл сте щастливи от тази ситуация — изсумтя мисис Лойд. — И не одобрявам ставащото тук, особено пред тези деца!
— Ставащото тук? — Джак погледна заплашително мисис Джъркинс, която стреснато заби очи към пода.
— Ако не може да стоите далече от мисис О’Нийл — продължи Джейн Лойд, — поне имайте приличието да оставите мисис Форестър насаме. Не искам да окуражавате фантазиите й. Вие и тези деца прекарвате прекалено много време с нея.
— Някой все трябва да прекарва време с нея — избухна Джак. — Вие определено не го правите! Приятен ден, мисис Лойд. Мисис Джъркинс… — каза през стиснати зъб, докато се обръщаше и слизаше обратно в апартамента си, защото се боеше, че щеше да изръси нещо, за което да съжалява по-късно, ако останеше още и секунда тук.
Джейн Лойд бе видимо разтърсена от обвинението на Джак. Мисис Джъркинс приближи до нея и проследи отдалечаването на Джак надолу по стълбището.
— Хъм… Проблемите наближават, това е сигурно — отбеляза тя със свити устни.
— Просто не мога да го допусна. Ситуацията изисква вече някакви действия. Време е майка ми да се изправи лице в лице с фактите. Трябва да прояви разум, поне веднъж в живота си. Мисис Джъркинс, разчитам на вас да държите под око мисис Форестър. Трябва да сме особено бдителни! Тя няма да поиска сама да отиде в старчески дом, затова ще са ми нужни убедителни, солидни факти, които да издържат в съда, ако реша да взема нещата в свои ръце. Просто не може да продължи да живее тук сама. След това ще продам къщата и ще сложа край на нейните детински фантазии за странни светлинки и звезди, и…
Поклати глава, не желаейки да каже името на момчето, което за малко щеше да се изплъзне от устните й.
Мисис Лойд и мисис Джъркинс си кимнаха заговорнически една на друга, после се разделиха, едната се върна в апартамента на О’Нийл, а другата се качи нагоре по стълбището, за да види майка си.