Нито една от тях не видя малкото слабичко момченце, което се бе пъхнало в тясното пространство под стълбището, безшумно като мишле.
* * *
През последните седмици от лятото Фей съсредоточи всичките си усилия върху кампанията за чай „Хемптън“, като Уенди и Джак много й помагаха. Нямаше да се справи без тях. Никой не работеше по-усърдно от нея, тя отиваше най-рано на работа и оставеше до късно, изпилваше всеки детайл от презентацията, изискваше още по-пълна и повече статистика, беше свързващо звено между хората в компания „Хемптън“ и екипа в „Лео Бърнет“. Като главен мениджър покриваше всеки елемент от кампанията, от имейлите до контактите с телевизиите, така че презентацията следващата седмица да успееше да предаде ясно и съдържателно послание на клиента им.
Бърнард се възхищаваше на хора, които „захапват яко“ работата си, и го бе чула да коментира пред Сюзън Пъркинс, че „неговото момиче си е върнало стария хъс“. Дори екипът й я следваше, макар и неохотно, и работеха часове наред, за да създадат възможно най-добрата кампания до крайния срок, следващата седмица. Може и да не бяха въодушевени от нейната идея, но уважаваха компетентността й и си вършеха работата. Сюзън Пъркинс задържаше коментарите си за себе си и изчакваше развитието на събитията, като хищник, спотаил се в атака.
Избра момента си седмица преди презентацията.
Фей тъкмо приключваше окончателното си изложение. Изпитваше предпазлив оптимизъм. Сюзън Пъркинс влезе в залата, изглеждайки перфектно и професионално, както обикновено, в шикозен сливов костюм и бяла копринена блуза, с прибраната си черна коса зад две впечатляващи перлени обици. Не седна, а застана до вратата, заслушана с леко намръщено изражение на скептицизъм. На Фей не й беше нужно да свежда поглед надолу — знаеше, че работният й кафяв костюм с панталон бе намачкан и изглеждаше зле след дългия ден.
Не беше нужно и Сюзън да казва нито дума. Стойката й, позата й, враждебността й изпълниха залата и съсипаха оптимизма, който Фей така грижливо бе градила през последните два часа. Когато приключи с изложението си, Фей знаеше, че засадата на Сюзън бе успяла.
Джейшри скръсти крака и ръце и се намръщи. Патрик незабавно се смъкна в стола си и погледна косо към Сюзън, която улови погледа му и изви устни в съжалителна усмивка. След като си тръгнаха, Фей отпусна примирено рамене и започна да мята бясно материалите в коженото си куфарче.
— Не се обезкуражавай — каза Паскал, облягайки се назад в стола си.
— Нямаше нужда Сюзън — нито който и да е от тях — да се държи така точно преди презентацията. Не го ли знаят?
— Разбира се, че го знаят — отвърна той с великолепния си френски акцент. — Патрик и Джейшри са подмазвачи, които смятат, че единственият начин да вървят напред е, ако се лепнат за задника на шефа. А Сюзън… Ха! Тя живее, за да тормози по-малките хора като нас. Завижда ти ужасно и иска да те съсипе.
— Но защо? Ние сме на една и съща страна. Толкова упорито се опитвам да работя заедно с нея.
— Забрави, cherie[20]. В сравнение с теб тя изглежда зле. Ти си добра, а тя не е имала една свястна идея от доста време. Хората като нея, не се интересуват от продукта. Или дали ще наранят някого. Интересуват се само от собствената си власт. За нея изобщо не е важно дали чаят „Хемптън“ ще се продава в Америка, или не. Важно е дали тя ще катери нагоре в кариерата.
Сви рамене и скръсти ръце пред себе си, открито оценявайки фигурата на Фей.
— А и ти си много по-красива. Ето това вече наистина не може да ти го прости — повдигна вежда и намигна като хлапак. — Видя ли онези обици? — наведе се към ухото й. — Фалшиви са.
Фей се разсмя и се облегна на него.
— О, Паскал, какво щях да правя без теб?
— А аз се чудя какво можеш да направиш с мен, cherie.
— Една прекрасна кампания, това е цялата магия, която се надявам да създам с вас, мосю — отвърна тя и го потупа по гърдите.
— Много лошо — отвърна той, флиртувайки с тъмните си очи. — Вероятно.
Внезапно лицето на Джак Греъм изплува в съзнанието й. Фей се стресна и премигна, за да го прогони. Отново се зае да прибира материалите си.
— Нямам време за нищо друго освен за работа, работа, работа. По-добре да тръгвам. Трябва да отида на срещата с арт отдела на компания „Хемптън“. Ще обсъждаме работата ти, между другото. Знам, че страшно ще я харесат.
— Разбира се. Ти ме вдъхнови.
Той свъси вежди и Фей се разсмя отново. Каза му, че е непоправим, за поне стотен път, защото знаеше, че Паскал иска да чуе точно това.