Срещата й в компанията приключи по-рано, отколкото очакваше, и с изненада установи, че има един свободен час. Замисли се за Джак и се сети, че той бе казал нещо за публичната лекция, която щеше да държи недалече оттук. Напълно импулсивно Фей се качи на такси и отиде до залата, където от малката табела научи, че д-р Джак Греъм ще изнесе своята лекция в основната зала в 4 часа следобед. Докато токчетата й тропаха по плочките на дългия коридор, тя приглади гънките на костюма си и прибра избягалите кичури зад ушите си, мислейки си как ли щеше да реагира Джак, когато вдигнеше глава и я видеше. Щеше ли да се изненада?
Тежката врата на залата изскърца, когато я отвори. Фей застина на място, смаяна. Нямаше шанс Джак дори да забележи, че е дошла. Очакваше да има много празни места, като лекциите, които посещаваше, докато беше в колежа. Все пак, помисли си тя със самодоволството на творческите личности, това беше научна лекция.
Мястото беше претъпкано! Студенти, преподаватели и гости пишеха бързо в бележниците си и се навеждаха напред, за да чуват по-добре. Освен гласа на Джак в залата бе абсолютно тихо, сякаш всички бяха омагьосани.
Фей притисна куфарчето до гърдите си, сведе глава и на пръсти отиде до най-близкото свободно място. След като се настани, застина на място също като другите, омагьосана от високия, дългурест и красив преподавател, който разсеяно кръстосваше подиума, с една ръка, пъхната в джоба на сакото си, жестикулиращ във въздуха с другата.
Кой беше този сериозен учен? Беше като звезда, сияеща светлина там, на подиума. Нямаше го хлапашки изглеждащият, но все пак секси мъж с раздърпани дрехи и боси стъпала, като тропаше на вратата й в събота и неделя и се появяваше в сънищата й нощем. На подиума стоеше, според афиша, закачен на вратата на залата, един от най-видните физици на днешното време. Носител на множество награди, гостуващ лектор от „Бъркли“ с няколко издадени книги. Тя нямаше представа, че Джак е такъв… За Фей той бе самотен учен, работещ в някаква лаборатория със суперсложно оборудване, компютри и разни епруветки за експерименти. Но ето го, обсъждащ вариантите за възникването на Вселената със същата лекота, с която обсъждаше светулките с Мади и Том.
Фей почувства как нейният малък свят се разпада. Отпусна се назад на стола си, изпълнена с благоговение и уважение и нещо друго, което не можеше да определи. Вече гледаше на Джак с нови очи. Очи, които бяха широко отворени. Интелигентността му бе смазваща, но чарът му бе това, което я завладя напълно. Увереността му, и в познанията му, и в него самия, сияеше прекалено силно.
В сравнение с него тя се почувства бледа и незначителна.
Колко егоистична е била през всичките тези месеци, фокусирана единствено върху собствените си проблеми — чаената кампания, Мади и Том, проблемите с детегледачките, мисис Лойд и дори кученцето. Джак бе винаги тук, предлагащ й подкрепата си, идеи, лекота. Никога не я натоварваше. Фактът, че тя нямаше представа колко важна, направо значителна е била днешната му лекция, я караше да се чувства още по-зле.
Когато лекцията приключи, около Джак незабавно се събра тълпа като планети около Слънцето, разтърсваха ръката му, подаваха му книги за автографи, нямаха търпение да му задават въпроси. Фей сграбчи куфарчето си и незабелязано се измъкна в коридора. Плътна мъгла се бе спуснала по улиците навън, разсейвана от леката светлина на лампите. Трудно си намери такси. Докато си хване едно, вече бе подгизнала. Таксито потегли покрай хората, бързащи под чадърите си, покрай няколко миниатюрни парка с размерите на пощенска марка и разпръснати магазинчета, чиито реклами и светлини разкъсваха мъглата, а пред очите й бе единствено образът на Джак на подиума.
Различен Джак. Някой, който бе гениален, умен, добър. Някой много над нейното ниво.
Усети как в нея се надига старата несигурност и някъде в дъното на съзнанието си долови шепот, който й казваше, че не е достойна за такъв мъж.
И все пак, помисли си тя, сгушена на задната седалка на таксито, никога преди не се бе чувствала толкова привлечена от него. Сякаш от очите й се бе вдигнал воал и бе видяла Джак истински, в цялата му същност, за първи път.
И се бе влюбила в него от пръв поглед.
Само веднъж се бе влюбвала толкова силно в някой мъж. В бившия си съпруг Роб. Въпреки недостатъците си Роб О’Нийл бе блестяща звезда в своята собствена галактика.
Фей простена и отпусна глава назад на седалката. Защо винаги бе привличана от този звезден блясък?
Може би беше защитен механизъм, зачуди се тя, да сравнява Джак с Роб. Мисловен заговор да се дистанцира от възможността за поредното разочарование. Беше проявявала интерес само към двама мъже в живота си. И Джак Греъм, и Роб О’Нил бяха толкова различни един от друг, колкото изобщо бе възможно да се различават двама мъже.