А всъщност така ли беше, запита се тя? И двамата бягаха от обвързване. И двамата живееха за момента и се наслаждаваха на екзотиката. И двамата бяха посвоему питърпановци. Допря длан до челото си и го потърка, сякаш искаше да заличи образа на Джак от съзнанието си.
— Веднъж опарена, срам за теб. Два пъти опарена, срам за мен — измърмори си тя.
Какво да правя, какво да правя? Нямаше нужда от тези неща сега. Не искаше да се интересува от Джак. По дяволите, никакво разсейване. Отпусна чело на прозореца, загледа се в дъжда с мрачно изражение. Можеше ли да сграбчи шанса и да се втурне още веднъж във връзка?
Сърцето й казваше „да“, „о, да“. Но в главата й отговорът бе толкова ясен, колкото и периодичната таблица на елементите, която бе закачена в залата. Дори лаик в науката като нея знаеше, че смесването на сода за готвене и оцет води до експлозия.
Глава 15
През това време пронизителният висок глас на мисис Лойд влезе в сградата на номер 14, преди нея самата. Докато ключовете подрънкваха в ключалката на входната врата, Мади и Том се спуснаха по задното стълбище, водещо към апартамента на Джак, като оставиха вратата открехната, за да могат да шпионират. Трик, който бяха научили от мисис Джъркинс.
— Ето ни — изгука мисис Лойд с онзи сладникав маниер, от който децата потръпваха, когато го чуваха.
Мади и Том надникнаха през процепа и видяха, че мисис Лойд въвеждаше висок тъмен мъж със странни черни мустаци в антрето на къщата. Той присви очи и те станаха тесни цепки, докато погледът му се плъзгаше из стаята и явно оценяваха всяка подробност. Мади притеснено притвори още повече вратата.
— Къщата не е ремонтирана от години, но виждате, че е в отлично състояние — каза мисис Лойд. — Нуждае се от леко козметично обновяване, нали?
Джентълменът само изсумтя и измърмори нещо вежливо, което децата не успяха да чуят ясно.
Мисис Лойд изглеждаше нервна и само това щеше да е достатъчно, за да предизвика подозренията на децата. Но следващият й коментар ги разтревожи още повече.
— Разбира се, трябва първо да уредя всички законови детайли, но — побърза да добави тя — бих искала да продам къщата възможно най-скоро. Ще започнем ли от апартамента на първия етаж? В момента е нает от американско семейство. С деца — последното го добави с такъв тон, сякаш казваше например „паразити“. — Наемът им е само за една година. Ще погледнем ли? Наемателката не е тук, но бавачката ни очаква.
Потропа на вратата и мисис Джъркинс отвори припряно и ги въведе вътре.
Мади и Том се спогледаха, устите им бяха зейнали, бузите им бяха пламнали от възмущение. Знаеха, че майка им не е разрешавала на мисис Джъркинс да пуска външен човек в апартамента. А и този непознат мъж очевидно искаше да купи къщата.
Бързо се втурнаха нагоре по стъпалата към мансардата, където един през друг успяха да разкажат на Уенди какво бяха чули.
— Значи тя мисли, че ще продаде къщата без мое разрешение, така ли? — очите на Уенди пламнаха и тя повдигна деликатната си брадичка така, че тя заприлича на върха на кинжал. — Кажете ми, деца, в настроение ли сте за пакости?
Двете главички закимаха въодушевено.
Уенди потупа замислено брадичката си с пръст.
— Струва ми се, че ти се оплакваше от мравките в градината, нали, Мади?
Очите на Мади светнаха закачливо и заговорнически, тя заглуши смеха си с длан и кимна с глава.
* * *
Долу мисис Лойд бе заета да показва на загадъчния си посетител втория етаж на О’Нийл. В мансардата децата бяха заели позиции на леглото. По сигнал на Уенди започнаха да скачат по леглото, по столовете, от всяко високо място, на което можеха да се покатерят, и после нарочно тежко се стоварваха на пода. Лампите в мансардата започнаха да премигват и те знаеха, че същото се случва и с лампите на долния етаж.
— Чудесно, деца! Сега отиваме на следващия етап. Готови ли сте?
По неин сигнал Том пусна докрай водата в кухненската мивка. Уенди пусна водата във ваната. Тръбите започнаха да ръмжат и да плюят водата на пръски, налягането бе до краен предел.
Междувременно Мади изтича до банята на техния етаж и точно когато мисис Лойд минаваше през коридора, се подаде оттам и се оплака шумно:
— Мисис Лойд, водата пак не тече.
После мина бавно покрай високия господин и му се усмихна любезно, продължавайки по коридора. Но не и преди да пъхне малка кучешка бисквитка в джоба на палтото му, докато той бе мушнал главата си в килера им. В банята мисис Лойд се бореше с мивката, редейки извинения, които бяха толкова жалки, колкото и капките вода, които успяваха да се изцедят от тръбите.