— Том, пусни ме, пусни ме. Точно така — каза внимателно той. Наведе се да погледне в лицето на момчето. Очите му бяха разширени от ужас. — Къде е Уенди?
Том подсмръкна шумно и си пое дълбоко дъх.
— В мансардата. В спалнята си. Отидох и беше тъмно, и я чух да стене. На пода е! — повиши глас. — Сигурно е паднала.
Заговори още по-силно:
— Лежи там и плаче. Също като мама! Трябва да й помогнеш!
— Ще й помогнем, Том. Обещавам. Сега, хайде, момче. Покажи ми!
Том поведе Джак нагоре. Уенди лежеше на пода, точно както момчето бе казало. Беше будна, но изтощена; успя да му каже, че няма счупени кости.
— Том, дръж Нана — нареди му Джак.
Кученцето буташе муцуната си в лицето на Уенди и ближеше бузите й. Джак вдигна Уенди на ръце. Лека е като малко момиченце, помисли си той. Настани я внимателно на леглото й.
Том струпа планина от възглавници зад нея, за да може да се облегне без усилие, настани се до нея, хвана ръката в своите две детски ръчички и се втренчи в лицето й с обожанието на малко кученце.
— Толкова съм глупава — възкликна Уенди с немощен глас. Цветът се бе завърнал на лицето й, но Джак се съмняваше, че ще забрави мъртвешката бледност, която бе видял преди минути.
— Ще извикам сестра Джъркинс.
— Не! — възкликнаха едновременно Уенди и Том.
Джак застина на място и ги погледна. Тогава Том се изправи, пое си дълбоко дъх и заговори с разширени от тревога очи и почти наведнъж.
— Не можеш, защото се бях скрил и чух Конската муцуна да говори с мисис Лойд и те искаха да шпионират Уенди, за да намерят причина да я вкарат в дом за стари дами — за нейно добро, казаха те, но всъщност мисис Лойд иска да продаде къщата за мнооого пари и тогава ще трябва да се преместим и… тогава Уенди няма да може да говори с Питър, защото той няма да знае къде е тя!
— Много добре казано, скъпо момче — кимна Уенди и се отпусна назад на възглавниците със слаба усмивка на лицето.
Том си пое дъх и издиша шумно, доволен, че бе разбрал всичко и се бе справил със задачата си.
Джак стоеше смаян от потока от думи, който бе излязъл от устата на Том. Уенди не изглеждаше ни най-малко изненадана. Разбира се, осъзна той. Медицинската литература бе права. Уенди бе най-доброто лекарство за Том. Тя постепенно го бе извлякла от неговия свят, история след история.
— Разбирам — каза накрая Джак, потърка брадичката си и обмисляше какво да прави. — Но, Уенди, все пак някой трябва да те прегледа.
— Глупости, Джак — отвърна тя, сякаш той беше момче, което трябваше да бъде наказано в ъгъла за подобни безсмислени намеци. — Знам точно какво се случи. Просто забравих и съм взела двойна доза от хапчетата си за кръвно. Правила съм го и преди и от това винаги припадам. Това е всичко. Истинско чудо е, че Том ме откри преди ужасната сестра Джъркинс — иначе тук вече щяха да се струпали лекарите и адвокатите на Джейн, дебнещи като шайка хиени, каквито са.
— Уенди, настоявам. Съжалявам. Ей, не ме гледайте, сякаш съм Черната брада[22]. Подкрепям те в нежеланието си да видиш мисис Джъркинс. Няма да я намесваме в това. Какво ще кажеш, ако доведа друг лекар? Просто да те прегледа. Няма нужда никой друг да знае освен нас.
— На моята възраст няма какво толкова да се проверява! — прекъсна го тя. — Просто преслушват сърцето ми, мерят ми пулса, дават ми още няколко хапчета, потупват ме по главата, измърморват нещо нелепо за това как ще живея вечно и ме отпращат.
— Уенди — каза Джак, имайки чувството, че звучи като досаден загрижен баща, — трябва да те види лекар.
Тя се нацупи, но кимна.
— Много добре. Но само ако обещаеш, че няма да издрънкаш нищо на мисис Джъркинс.
Той се изкикоти, вдигна ръцете си като добър бойскаут и каза:
— Кълна се.
* * *
Том говореше! Фей буквално прелетя от работата си до вкъщи, а сърцето й се бе качило в гърлото. Когато пресече прага на номер 14, не можа да проговори от радост, само прегърна малкото си момче, прегръща го с цялата си майчина любов и той бе напълно засрамен от тези ласки, въпреки че захилената му усмивка стигаше от едното му ухо до другото.
Изправи се, за да отиде на горния етаж и да благодари на Уенди, но Джак постави ръка на рамото й и я спря.
— Уенди си почива — каза й той с поверителен тон, после я заведе в една тиха стая, където й обясни събитията от тази сутрин.
— Сигурен ли си, че е добре? — попита тя, а в сърцето й се настани дълбок страх за Уенди.
— Лекарят каза, че всичко е наред, но все пак нареди да си почива. Няма да става по-млада.
— За мен тя няма възраст — прошепна Фей, загледана през прозореца. После погледна отново Джак и видя, че и той бе свъсил притеснено чело. — Не мога да повярвам, че Том говори. Джак, нямаш представа какво означава това за мен. Дори не мога да обясня…