— Не е нужно да ми обясняваш нищо. Имам доста добра идея. Още съм толкова шокиран и цял ден ми иде да се разплача.
Тя се облегна на него.
— Разбира се, че е така — после подсмъркна и добави: — Ти си като член на семейството ни.
Той я прегърна. Фей искаше да си прехапе езика, задето се бе изпуснала.
— Имам предвид — опита се да се поправи, — че тук на номер 14 всички сме като едно голямо щастливо семейство. Аз, децата, ти, Уенди. И, разбира се, Нана — помисли си, че ако добави кучето, това определено ще намали напрежението. — Когато пазарувам ролца или говеждо, или дори кока-кола, винаги броя за петима: аз, Мади, Том, Уенди и… ти.
Тя не вдигна глава.
— А когато планирам излизане в парка или да отида на кино — каза той, — винаги мисля как излизаме заедно с теб. И с децата.
— Да.
Защо ли гърлото й бе пресъхнало и не можеше да преглътне? Погледна пръстите си и с ужас видя, че си играеха с копчетата на ризата му. Бързо отдръпна ръце и отстъпи назад, но се почувства странно самотна, когато той направи същото.
— Фей?
— Да.
Джак се пресегна и повдигна брадичката й, за да я погледне в очите.
— Какво ти говори това? За нас? — попита той.
Тя преглътна сухо и почувства как кръвта й се оттича от лицето. Как би могла да му каже, че бе наясно какво й говори това: че той бе станал част от нейния живот? Как би могла да признае, че ставаше сутрин и си лягаше вечер с неговия образ пред очите си? Как можеше да се разкрие толкова пред него с признанието, че той бе преплел живота си не само с нейния, но и с живота на децата й? И че когато си тръгнеше през септември, както знаеше, че ще направи, след него щеше да остане огромна дупка, която тя и Том и Мади ще трябваше да запълват?
Отговорът бе: просто не можеше.
— Говори ми, че сме най-добри приятели.
Джак замръзна. После наклони закачливо глава и каза:
— Може би нещо повече от приятели?
Тя въздъхна, имаше чувството, че сърцето й щеше да изхвръкне.
— Може би.
* * *
Дни наред сърцето на Фей сякаш политаше, когато чуваше Том да казва дума, изречение или дори цяла тирада, избърборвана накуп като прекрасен, зрелищен букет от думи. Радостта й бе лепилото, което я държеше цяла през тази трудна седмица на налудничави подготовки, поправки в последната минута и дълги работни дни и стоене до късно вечер в задушната заседателна зала с творческия й екип. Голямата презентация пред компания „Хемптън“ бе следващия понеделник и нивото на истерия се покачваше. Всичко бе готово, трябваше само да бъде пакетирано, лъснато и подготвено за поднасяне.
Прекара по-голямата част от съботата в офиса с екипа си, като работиха неуморно през целия следобед. После точно преди четири часа, знаейки, че този ден няма да понесе още една чаша чай, Фей вдигна ръце, обяви, че са готови, доколкото това е възможно, и каза на всички да се прибират и да си починат. Самата тя, изтощена, се довлече до вкъщи, като се чудеше как изобщо помни, че трябва да слага единия крак пред другия, за да се движи.
— Прибрах се! — провикна се тя, като влезе в апартамента си, но нямаше никакъв отговор. Бележка на масата я информираше, че Джак е отвел Мади и Том на състезание с корабчета при Кръглото езеро в градините на Кенсингтън.
Облегна се на масата и затвори очи. Искаше единствено да се строполи в леглото и да спи двайсет и четири часа. Но знаеше, че трябва да се възползва от това време, докато децата бяха навън, и да се качи в мансардата, за да благодари подобаващо на Уенди, която бе единственият виновник за чудото с Том.
Уенди беше магия. Доза от оптимизма и духа на Уенди бе всичко, от което Том се бе нуждаел. От което всички те се нуждаеха, помисли си Фей, като тръгна нагоре по стълбището.
Вратата на жилището бе отворена, но когато надзърна, тя видя Уенди да седи сама на мястото си до прозореца, облечена в най-хубавата си рокля, с много дантела по яката и маншетите. Гледаше отнесено през затворения прозорец.
— Уенди? Здравей, аз съм, Фей — каза внимателно тя, защото веднага усети, че нещо не е наред. Пристъпи бавно напред.
Масата бе сервирана като за официално чаено парти. Когато доближи обаче, Фей забеляза, че чаят бе изстинал в чашите, недокоснат. Малките кексчета и сандвичи стояха непокътнати в тройния поднос и нито една лъжичка или виличка не бе преместена от мястото си. Фей се намръщи притеснено. Седнала така, с отпуснати рамене, отнесена, Уенди приличаше на старата мис Хавишам[23] сред руините на своя дом.