Уенди се умълча, сякаш унесена в спомена си, после продължи:
— Каквото и да има вътре в мен, каквато и да е сърцевината, която ми позволява да вярвам във феи, в Питър, в самата Невърленд, тя е моят източник на сила. Никой не може да ми отнеме това. Докато вярвам, независимо къде или с кого съм, винаги ще имам място, на което да принадлежа. Защото моят дом е в сърцето ми.
Уенди се пресегна и хвана лицето на Фей в шепите си.
— Когато знам, че на рамото ми има фея, не се боя от нищо.
Глава 16
Сутринта на презентацията за чай „Хемптън“ Фей се облече много внимателно. Не искаше да се съревновава с драматичния външен вид на Сюзън или с дългокраката секси Джейшри и се спря на своя собствен професионален стил. Идеите й трябваше да се откроят, а не усетът й за мода.
Морскосиният костюм, който бе купила на разпродажба в „Хародс“ — и въпреки това бе много скъп, но тя го хареса — беше достатъчно консервативен, за да се превърне в поредния боен кон в нейния гардероб, който щеше да носи дълго време.
Прибра русата си коса във френска плитка, после я вдигна високо и закрепи с толкова много фиби и лак за коса, че стана като каска на главата й. Днес нямаше да има избягали кичури, каза си тя. Погледна се в огледалото и прие, че рицарската й броня бе в ред. Напред, в атака!
Звънецът камбанка на входната й врата звънна и тя отвори. Изненада се, когато видя Джак на прага си с малък увит пакет в ръце.
— Бих те целунал за късмет — пошегува се той, — но не искам да си хабя целувката. Имам чувството, че с теб ще имам право само още на една.
— Подарък? Джак, аз…
— Трябва да тръгвам. Да си счупиш крак, Фей![25] — каза той на тръгване.
Тя отнесе кутията до прозореца. Когато погледна навън, зърна Джак да крачи забързано с дългите си крака по улицата. Божичко, наистина бе красив… и освен това беше и най-умният мъж, когото някога бе срещала. Какво щеше да прави с него, запита се тя. Разви кутията с треперещи пръсти. Вътре намери малка златна звезда на тънка златна верижка. На бележката пишеше: „Втората звезда надясно и все направо, чак до сутринта! Знам, че ще засияеш днес. Джак“.
Фей окачи верижката на шията си и притисна звездата до гърдите си, дълбоко трогната.
От кухнята се разнесе трополене и тя се втурна натам. Намери Мади с една от престилките й, вързани на кръста — разбъркваше портокалов сок в кана, а Том се бе покатерил на стол и се опитваше да намаже невъзможно големи пластове масло върху филия.
— Направихме ти закуска — съобщи й Мади. — За специалния ти ден.
Фей опита от всичко, за да ги зарадва, въпреки пеперудите в стомаха си, и ги увери с няколко „ммм“ и „вкусно“, че закуската е била истинска наслада. На вратата Мади и Том я целунаха и с най-сериозния си тон й пожелаха късмет.
— Прибери се веднага след това — нареди й Мади, вдигайки драматично и повелително пръст.
Фей ги прегърна, стисна очи и мислено се помоли да не ги разочарова.
* * *
Когато влезе в заседателната зала, напрежението можеше да се разреже с нож. Фей забеляза, че всички се бяха постарали специално за облеклото си. И мъжете, и жените бяха с костюми. Джейшри бе покрила издълженото си великолепно тяло с костюм от слонова кост; Джордж едва бе успял да събере стомаха си в габардиновия си жълтокафяв костюм; и Патрик, и Хари бяха в черна вълна. Дори Паскал носеше ретро костюм, който — макар той да изглеждаше елегантно в него — не можеше да се сравнява с костюмите на хората от компания „Хемптън“, шити по поръчка на улица „Савил Роу“, които влязоха през вратата точно в десет часа.
Надигна се вълна от поздравления, докато Бърнард и Сюзън приветстваха клиентите. Фей и екипът й изчакваха реда си. Всички бяха напрегнати тази сутрин и знаеха, че предстоеше голямо подмазване.
Фредерик Хемптън-Мур, изпълнителният директор на компанията, изненада всички, защото бе дошъл от провинцията, за да се присъедини към срещата. Над дузината глави Фей улови повдигнатите вежди на Бърнард, което бе знак, че залозите току-що се бяха вдигнали много. Появата на изпълнителния директор означаваше, че поне засега главните мениджъри бяха харесали това, което бяха видели. Фей кимна: беше и ясно, че единственото важно мнение днес бе това на мистър Хемптън-Мур. Той беше окото на бика. Тя имаше право на един-единствен изстрел. Сега.
Фей дискретно изтри дланите си в костюма си, докато изучаваше стария мъж. Беше нисък и закръглен с изумително бяла брада, която обграждаше лицето му и се сливаше с дългата бяла коса, извиваща се до яката на сакото му. Две розови бузи се показваха като зрели праскови сред кълбета памук и когато се усмихна, тя си помисли, че прилича на Дядо Коледа. От мисълта раменете й се отпуснаха и на лицето й се появи усмивка.