Преглътна сухо и се замисли за другите двама души, които бе разочаровала. Изправи се, събра материалите, вдигна куфарчето си…
— А сега, ако ме извините, но едни важни хора ме чакат на друго място.
* * *
На път за къщи в метрото Фей се усмихваше на непознатите, отстъпи мястото си на един възрастен мъж и когато той я попита защо се усмихва така, тя му каза: „Загубих работата си!“. Когато видя изненаданото му изражение, разбра, че е налудничаво да се чувства толкова щастлива, въпреки че здравият разум й казваше, че трябва да се чувства смазана, разбита — уравнението бе просто. Само че не чувстваше нито едно от тези неща. Усещаше лекота в сърцето си, беше готова да полети. Най-накрая освободена от съмненията и тревогите, които я бяха измъчвали толкова много години.
Тя се изправи срещу Сюзън Пъркинс, отстоя себе си — въпреки че загуби клиента. Е, и какво? Ще си намери друга работа. Може би трябваше да се наложи да си стегнат багажа и да се преместят отново в Чикаго или в Ню Йорк, но какво бяха няколко мили в пътуването на живота? Тревогите и страховете за бившия й съпруг се бяха разтопили от жегата на новата й увереност.
Разсмя се леко и докосна златната звезда на шията си. Божичко, започваше да мисли като Уенди!
Когато стигна на номер 14, отвори входната врата и намери мисис Джъркинс да пие чай, зачетена в женския си роман. Децата не се виждаха никъде. Мисис Джъркинс се стресна и се задави, наведе се напред и разля чая по роклята си.
— Не си правете труда — провикна се Фей и излезе от стаята, защото не желаеше да изчака нейните хапливи обяснения. — Знам къде да намеря децата.
Вече познаваше цялата къща така добре, като собствения си апартамент, и се втурна към мансардата, пламнала и щастлива. Намери Мади и Том, сгушени в креслото до прозореца, от двете страни на Уенди. Фей се огледа наоколо, но никъде не видя Джак. Когато я забелязаха, децата скочиха с възгласи и се впуснаха в обятията й, питайки един през друг:
— Е, как беше? Как мина?
Фей се опита да им каже по внимателен начин, че не е минало добре и че всичко ще бъде наред. Нямаше за какво да се притесняват.
Най-голямата й победа бе блясъкът на доверие в очите на Мади.
Погледна над главите им и видя, че Уенди се взира в нея притеснено.
— Видях фея на рамото си — обясни й тя.
Веждите на Уенди се свиха въпросително, докато изучаваше лицето на Фей.
— Да — отвърна тя, кимайки напълно сериозно. — И аз вече виждам феята на рамото ти.
Мади и Том се притиснаха до нея.
— А работата ти в агенцията, мила? Какво ще правиш сега?
— Ще измисля нещо. Не се страхувам.
— Разбира се, че не се страхуваш. Е, това е бил много наситен със събития ден! Ела тук и пийни малко чай. Просто между приятели. После може да ми разкажеш всичко. Деца, ще отнесете ли чашите си, моля? И ако измиете ръцете си след тези лепкави кифли, може да започнете с рисунката, както ви обещах.
По-късно, докато децата рисуваха и слушаха с половин ухо, Фей разказа на Уенди за събитията от сутринта. Как мистър Хемптън-Мур просто не харесал идеята й, колко разочарован бе екипът й, колко виновна се чувстваше, че бе изложила на риск позицията на Бърнард в агенцията. Нямаше начин да й разкаже за Сюзън Пъркинс, без да прозвучи огорчена и да изглежда като кучка, затова тази част я премълча.
Когато приключи разказа си, Уенди й наля втора чаша чай, странно смълчана. Фей се облегна назад на плюшените възглавнички и зарови пръсти в копринените шарени пискюли, чувствайки се много по-добре след споделянето.
— Този Ърл Грей трябва да е бил страхотен тип — каза тя, като отпи глътка от чашата си.
— Да — отвърна Уенди с лек кикот. — И аз съм се чудила често за това.
— Знаеш ли кое е ироничното? Загубих сделката, но открих изцяло нов свят — света на чая. Вече наистина го харесвам.
— Било е писано да се случи. Чаят е страхотна напитка — отвърна Уенди разсеяно. Наклони глава и я попита почти свенливо: — Кажи ми, каква е практиката при вас? Само една идея ли можеш да предложиш на клиента си, за да… как да се изразя по вашему… за да го зарибиш?