— Понякога, но обикновено може и повече. В моя случай обаче Сюзън Пъркинс показа ясно, че няма да получа друг шанс. Вече не съм част от картината, аз съм аут, биха ми шута, отсякоха ми главата, хвърлиха ме на кучетата, ритнах камбаната. Аз съм finito. Тя сама пое сделката.
— Истински пират! Взела те е на абордаж — измърмори Уенди, като изпъна гръб и погледна Фей с присвити очи. — Има само един начин да се пребориш с пират — каза старата дама с презрение, като разбърка чашата си с бързи решителни движения. — Изненадваща атака!
Фей повдигна смаяно вежди.
С тържествуващ блясък в очите, готова за битка, Уенди я попита:
— Би ли дошла при мен на чаша чай утре, мила? Да кажем в четири часа? Искам да те запозная с един човек.
* * *
Фей пристигна за чая точно в четири, защото знаеше, че Уенди обичаше точността. Щом пристъпи в таванския апартамент, се спря стъписано. С изумление видя мистър Фредерик Хемптън-Мур, превит като наденичка на накъдрения и украсен с волани и пискюли стол до Уенди. Двамата седяха лакът до лакът, свели побелелите си коси и потънали в оживен разговор.
— Влизай, мила! — възкликна Уенди лъчезарно, когато вдигна глава и я видя застинала на прага. — Влизай, присъедини се към мен и моя стар приятел Фреди. Той дойде по-рано и сега двамата наваксваме с клюките. Седни и си сипи чай — махна тя с малките си пърхащи като птички ръце. — Просто между приятели.
Фей се настани на стола си, ужасно непохватно, сигурна беше. Разкъсваше се между неволното желание да се разсмее и да размаха ръце във въздуха от отчаяние. Накрая се отказа — „О, за бога, защо не?“ — и се предаде в ръцете на съдбата, или поне във версията на Уенди за нея.
След като чаят бе разлят и сандвичите изядени, Фей наблюдаваше с удоволствие как Уенди и Фреди се кикотеха и си припомняха ученически шегички, преливащи от радост и щастие. От време на време и тя споделяше някоя случка или шегичка с тях и се смееше, без да се чувства нито за миг неудобно или да изпитва страхопочитание от присъствието на могъщия изпълнителен директор на чай „Хемптън“. Тук горе, в мансардата на Уенди, той бе като всеки друг, отбил се за чаша чай и добра история.
Просто между приятели.
И тогава я осени идеята.
Понякога се случва така, да те удари гръм изневиделица, когато най-малко очакваш. Както когато редиш пъзел и поставяш парченце след парченце, вдигаш ги към светлината и ги оглеждаш от всички страни, и все не се получава и после изведнъж вземаш едно и просто го поставяш на мястото и то пасва.
Дъхът на Фей секна; стоеше изпъната в стола си. Беше точно тук, пред нея — новата концепция за чаената кампания, цялата осветена в неонова светлина в съзнанието й. Можеше да я види — приятели, добри приятели, млади и стари, жени и мъже, момчета и момичета, може би дори кучета и котки, как се смеят, споделят си истории и тайни, добри и лоши, щастливи и тъжни над чашите чай „Хемптън“, от които се издигаше ароматна пара. Всяка глътка, която отпиваха, доставяше наслада — като новините, които си споделяха.
Сияеща от въодушевление, Фей разказа припряно всичко това — и повече — на Фреди, който се отпусна на стола си, пухкавите му бузи поруменяха, а в сините му очи зад очилата се появиха искри. Целият грееше.
След като Фей приключи, Фреди хвана ръката на Уенди в своята, погледна я в очите и й каза с трептящ от вълнение глас:
— Знаеш ли, точно така се чувствам.
После се протегна към ръката на Фей и бавно повтори слогана на своята нова рекламна кампания.
— Просто между приятели.
*Обработка The LasT Survivors - sqnka, 2018*
— Имаме втори шанс! — провикна се Фей гордо на Бърнард, когато на следващата сутрин нахлу в кабинета му, постави решително ръце на бюрото и се приведе напред.
Час по-късно повтори добрите новини на целия екип, който бе събран набързо от Бърнард в заседателната зала, сред чаши и чаши, и още чаши димящ горещ чай „Хемптън“. Размахвайки възбудено ръце във въздуха, Фей им разказа как новата идея я бе осенила по средата на едно чаено парти и как новият й приятел Фреди бе казал, че не само му харесва, а направо я обожава!
Екипът се бе събрал в кръг около нея, рамо до рамо, всички се споглеждаха развълнувано и тя почувства вълната на въодушевление, която ги обземаше.
Тази кампания бе фокусирана върху емоцията и носталгията. Най-накрая идея, която можеше да ги обедини!
Все още наслаждавайки се на усещането, Фей наблюдаваше как Патрик и Хари се свряха в ъгъла и започнаха да си разменят идея след идея. Джейшри и Паскал се бяха облегнали на масата и нахвърляха медийната концепция и дори Джордж отвори уста и изрази на глас мнението си.