Само Сюзън стоеше сама в далечния край на масата и не казваше нищо. Двете бяха разделени от полираното дърво. Фей повдигна брадичка. Сюзън плесна с ръце, сякаш, за да се предпази да не сграбчи някоя от чашите с горещ чай и да не я разбие в пода.
— Как си уреди среща с Хемптън-Мур? — попита я накрая с обвинителен тон.
— Звездите ни събраха — отвърна лъчезарно Фей.
— Как някой като теб ще познава някой като него? — гласът на Сюзън бе остър като трион. — Ти си… ти си никоя.
Фей не отговори.
— Е, цялата концепция е нелепа. „Просто между приятели“ — наистина. Това няма да продаде продукта. Прекалено е елементарно, прекалено сантиментално и сладникаво-блудкаво. Днешният пазар иска нещо енергично и живо, не емоционално и носталгично — щракна с пръсти и се обърна към другите. — Трябва да измислим нещо, и то бързо, нещо, което да привлече светкавично внимание.
Огледа се за подкрепа, но видя само объркани погледи.
— Ти какво, да не се побърка напълно? — попита Патрик. Фей прикри устата си с длан и се закашля, за да прикрие изненадата си. — Идеята е страхотна. Наистина ще има успех.
— Абсолютно — потвърди Джейшри и погледна Фей със симпатия, от което тя направо се разтопи. — Погледни тези скици, които Паскал току-що направи. Първокласни са. Мисля, че…
После, усещайки, че времето й изтича, Сюзън допусна фатална грешка.
— Чуйте, всички — прекъсна я тя и тръгна към Фей и Бърнард. — Сега това е мой проект, моя сделка. Аз съм тази, която казва какво е страхотно и какво не.
Каза го като директно предизвикателство не толкова към Фей, колкото към Бърнард и Фей се зачуди докъде ли всъщност се бяха развили техните отношения. Той се намръщи и изпъна рамене, великият генерал, който смразява своя лейтенант с поглед, излъчващ такава властна заповед, че коленете на повечето хора биха се разтреперили от ужас и те биха се строполили на земята. Но Сюзън бе стигнала прекалено далече, за да отстъпи сега.
— Ти, разбира се, трябва да се съгласиш с мен — притисна го тя с почти заговорнически глас.
— Разбира се, че няма да го направя — властно отсече Бърнард.
— Тя вече загуби веднъж. Не можем да й позволим да провали последния ни шанс!
— Да го провали? За какво говориш? Тя вече спечели клиента.
— Но сега проектът е мой!
Сюзън явно бе доловила детинското хленчене в гласа си, защото се спря, ядоса се и лицето й пламна от яд.
— Няма да работя с нея. Трябва да решиш, Бърнард. Този път е или тя, или аз.
— Не казвай нещо, за което ще съжаляваш по-късно.
— Няма да съжалявам за нищо. Но ти, да. Това е моята сделка и аз казвам, че идеята не минава. Или си с мен, или си против мен.
Бърнард я погледна, вече очевидно вбесен, докато кръгът на наблюдателите се сгъстяваше около тях.
— Ти напускаш играта, сестро. Помниш ли, когато говорихме за лоялността? Моята лоялност винаги е била към клиента. Аз съм с Хемптън-Мур — а той харесва идеята. И харесва Фей О’Нийл. Действаме.
Сюзън се пукна на момента, като счупено стъкло, и за един миг Фей видя колко уязвима бе станала супервайзърката. Изпита съчувствие към жената — беше й лесно вече, когато стоеше на твърдата земя на успеха. Пристъпи напред, мислено протягайки маслинова клонка.
— Сюзън… — каза тя и продължи искрено: — Знам, че сме имали трудности помежду си в миналото, но наистина искам да ги загърбим и да опитаме отново. Ако искаш. Имаме нужда от твоя принос в кампанията. Присъедини се към нас.
Сюзън стоеше пред нея висока и изпъната. Косата й бе със стилна прическа, гълъбовосиният й костюм бе безупречен, черните й маркови кожени обувки лъщяха, перлите на шията й бяха впечатляващи. Но лицето й бе изкривено от гнева и поражението и от осъзнаването, че тази дребничка жена пред нея, в скромен костюм и вееща се коса, която не изпъкваше с нищо в облеклото си и нямаше никакви украшения освен една малка златна звезда на врата си, всъщност притежаваше повече стил, добър усет и креативност, отколкото тя някога щеше да има.
— Няма да си губя времето в глупости — отвърна Сюзън и идеалните й бели зъби проблеснаха заплашително. — Още не си чул края на тази история — обърна се тя към Бърнард, но всички знаеха, че думите й са празни приказки.
Когато излезе от залата, затръшвайки вратата зад себе си, се разнесе обща въздишка на облекчение.
Последвана от мощното ръкопляскане на Бърнард.
— О, по дяволите да върви този чай. Донесете шампанското!
Глава 17
Детектив Фарнсуорти се поклащаше на пети, докато Джак четеше тънкия доклад от неговото досегашно разследване. След като прегледа страниците, Джак се почеса замислено по брадичката, неспособен да прикрие разочарованието си.