Джак се разсмя и поклати глава.
— Трябваше да се досетя, че ще забележиш проблема от двайсет крачки разстояние.
— Ела, седни тук, Джак, и ми разкажи всичко.
Той се сгъна до нея на пода и отпусна лакти на кръстосаните си колене. Слънцето влизаше в стаята и сгряваше гърба му. Зад себе си чу как канарчето цвъртеше и писукаше. Огледа стената и видя, че Уенди бе изрисувала още една част от нея, този път с пиратски кораб, който се носеше по вълните като махало.
От кръглите прозорчета на две каюти се подава две малки лица, които без съмнение бяха Мади и Том.
— Изглеждат точно като тях — каза той.
— Мислиш ли? Радвам се. Исках да нарисувам и теб, и Фей, но нали разбираш… — опита се да обясни тя, но спря, търсейки подходящата дума.
— Ние сме пораснали — каза той.
— Да — потвърди Уенди с мило изражение. — Като стана дума за Фей, напоследък не я виждам много. Все е толкова заета.
— Трудно е да се повярва, че би могла да е по-заета от преди, но явно може. С успеха на новата й кампания — за който предполагам, че имаш нещо общо — е под пълна пара.
— Разбирам — измърмори Уенди и се загледа в лицето му. — А твоят кораб вече се кани да отплава, нали?
— Какво? О, да, имаш предвид работата ми. Да, всичко е готово. Подписано, подпечатано и доставено.
— Значи скоро ще ни напуснеш — отбеляза тя със спокоен и тих глас.
Усмивката на Джак изчезна и той взе една четка от бурканчето и започна да я върти между пръстите си.
— Ще ми липсваш много.
— Само аз ли?
— Не, разбира се, че не само ти. Ще ми липсват и децата.
— Само децата?
Той пак се разсмя и постави четката в бурканчето.
— Добре, малка изнудвачке. И Фей. Изпитвам силни чувства към нея. Мисля, че и тя към мен.
— Да, и аз мисля така — Уенди потупа брадичката си замислено с дървения връх на четката си, после я постави в бурканчето и отпусна ръце в скута си. — Прости ми, Джак, но изпитвам желание да закрилям Фей. Тя е като красиво мило цвете, което е било стъпкано от жесток тежък ботуш. Толкова се бои вече да мечтае. Да повярва в нещо, което не е доказано по някакъв начин. Тя реагира добре на слънцето, на топлия въздух и на голяма доза от това, което мога да нарека „обогатения компост“ на номер 14. Не искам да си мисля, че може да бъде стъпкана отново.
— Уенди — отвърна Джак, самият той чувствайки се леко смазан. — Никога не бих направил нещо, което да я нарани.
— Не, разбира се, че не. Не и съзнателно. Но момче като теб, толкова умно, толкова жизнено, толкова… ами… — млъкна тя разсеяно. — Виждаш ли, много е лесно едно момиче да се влюби в момче като теб. А когато това се случи, е жестоко да не я обикнеш и ти. Така, както една жена се нуждае да бъде обичана. Така, както трябва да се обичат женените хора — млъкна отново и се загледа с копнеж през прозореца. — Знам го много добре.
— Уау, чакай малко. Кой е говорил нещо за брак? Държа много на Фей, но брак? Това просто не е за мен.
— Напомняш ми за едно друго момче, което познавах — отбеляза Уенди и се обърна към стенописа пред себе си.
Джак се намръщи и извърна очи встрани, заглеждайки се в насрещната рисунка — на Питър Пан, който флиртуваше с една русалка.
— О, разбирам. Казваш, че не съм пораснал.
— Не. Ти си възрастен мъж, пълен догоре с мъжките хормони, които те разсейват. Позираш, дуеш се и се перчиш. Но да бъдеш възрастен човек, е различно от това да си пораснал и зрял. Ти, Джак Греъм, все още си същото момче, което познавах някога.
Джак се извърна от стената и се втренчи в Уенди. Тя го гледаше с толкова дяволито изражение, че той бе обладан от непреодолимото усещане, което му подсказваше, че милата старица знае някаква тайна за него. Много голяма тайна.
— Познавала си ме като момче?
— Познавах толкова много момчета…
— Ох… — каза той и се приближи още до нея. — Този път няма да се измъкнеш така. Ти знаеш нещо. Хайде, Уенди. Време е. Скоро си тръгвам. Може никога вече да нямам този шанс да разбера кой съм — млъкна, преглътвайки тежко надеждата, която се бе зародила в гърдите му. — Моля те, Уенди. Трябва да знам. Помниш ли ме? Познавала ли си ме като момче?
Погледът й се плъзна по лицето му с нежност и в очите й блеснаха искриците на спомените. После въздъхна тежко и горчиво-сладка примирена усмивка се появи на устните й.
— Да — отвърна тя бавно. — Познавах те. И те помня много добре. Как бих могла да те забравя? Ти беше блестящ и ярък като току-що отсечена монета.
— Така ли? — сърцето на Джак трепна от нетърпение да узнае повече за себе си, за момчето преди мъжа.