Преди да съм успял да направя и крачка към лимузината, мярнах проблясваща светлина с периферното си зрение. Обърнах се и видях бяла лека кола да кара бързо към нас. С наистина висока скорост. Ако имаше криле, щеше да полети.
Въпросът сега беше дали има спирачки.
Колата не намаляваше. Дори ускоряваше с приближаването си.
Най-накрая предприе маневра в стил Старски и Хъч и спря точно пред нас, а задните гуми изсвистяха върху горещия асфалт.
Отстрани на колата беше написано „Кралска полиция на Търкс и Кайкос“.
Хвърлих поглед към Кевин, чийто вид подсказваше, че е готов всеки момент да подмокри белите си ленени панталонки.
— Няма вероятност господин Бреслоу да е ангажирал ескорт, нали? — попитах.
Кевин поклати отрицателно глава.
Аз също поклатих глава.
Дотук с тайното ми разследване. Очевидно щях да се срещна с полицията малко по-скоро, отколкото предполагах.
Споменах ли колко беше горещо?
Добре дошъл в Търкс и Кайкос, О’Хара.
Глава 12
Началникът на полицията Джоузеф Елдридж, чиято юрисдикция покриваше всеки квадратен сантиметър от четирийсетте острова и рифа, съставляващи Търкс и Кайкос, запали пурета зад безупречно чистото си бюро и се загледа в мен, сякаш знаеше нещо, което ми бе неизвестно.
Несъмнено беше така. Ето защо бях „ескортиран“ от летището право до неговия кабинет.
Освен него в стаята имаше още двама души: председателят на комитета по туризма и заместник-началникът на полицията.
Така и не разбрах имената им, но това беше без значение. Те седяха встрани и не демонстрираха желание да участват в разговора. Диалогът се водеше изключително между Елдридж и мен.
— Не знаех какво да очаквам от господин Бреслоу — започна Елдридж. — Само, че нещо ще се появи. Или вероятно би трябвало да кажа някой.
Очевидно състоянието и репутацията на Бреслоу го бяха изпреварили. Усмихнах се:
— Винаги е за предпочитане да бъде някой, нали така?
Елдридж се облегна на стола си и се разсмя. Малко приличаше на по-възрастна версия на Дензъл Уошингтън, а гласът му напомняше този на Джеймс Ърл Джоунс. В крайна сметка изглеждаше приятен човек.
Но като че ли границата между да съм добре дошъл или не в Търкс и Кайкос беше доста тънка, а аз бях предприел каскада и се бях приземил като цирков акробат.
— Е, какво възнамерявате да правите по време на престоя си? — попита той.
Щом Елдридж беше достатъчно умен да предвиди, че Бреслоу ще наеме частен детектив, а също така и да провери графика на всички пристигащи частни самолети, докато открие този, който е собственост на Бреслоу, нямаше да го дразня. Като оставим настрана обстоятелствата в личния ми живот, аз бях агент от ФБР, Бюрото ми беше дало „отпуск“ и се опитвах да помогна на човек, претърпял съкрушителна загуба.
Точно това му казах и добавих:
— Тук съм, за да се уверя, че по време на разследването не е останал и един непреобърнат камък. В това няма нищо лошо, нали?
Елдридж кимна.
— Носите ли огнестрелно оръжие? — попита той.
— Не.
— От ФБР наясно ли са, че сте тук?
— Да.
— Сам ли работите?
— Зависи.
— От какво?
— От склонността ви да споделите информация с мен — отговорих. — За начало, какво е разкрило разследването ви досега? Заподозрени? Резултати от аутопсиите?
Елдридж тръсна пуретата в голяма раковина на бюрото си, която служеше за пепелник. Имаше да взема решение.
От една страна, можех да му помогна в разследването. Вероятно не разполагаше с подчинен с моето минало и опит. От друга страна, бяхме се запознали току-що. Можеше да се окажа някой луд за връзване. А, да попитам, шефът ми дали спомена, че посещавам психоаналитик, началник?
Елдридж поседя втренчен в мен, след това отмести поглед към двамата мъже, застанали до стената. Това беше първият момент, в който им обърна някакво внимание.
Може би се дължеше на начина, по който ги погледна, а може и планът да е бил такъв още от самото начало, но двамата се изправиха на мига и излязоха от стаята като закачени един за друг.
Сега имах Елдридж изцяло на свое разположение.
Или може би беше обратното.
Глава 13
Гледах как Елдридж дръпва отново от пуретата си, а димът излизаше между устните му в идеална тънка струя.
— Агент О’Хара, какво забелязахте пред кабинета ми при пристигането си? — попита той.