Някой да е забелязал нещо странно преди убийството на Итън и Абигейл Бреслоу?
За беда, дори ако някой беше видял нещо, нямаше го около басейна. Като говорим за дискретност, около басейна беше буквално пусто. Свободните шезлонги изобилстваха.
Следващата ми спирка беше плажът, прекрасна шир с бял пясък, която се разпростираше към залива, известен като Грейс Бей.
Видях някои от гостите да се пекат на слънце, но бяха малко на брой и разпръснати на голямо разстояние. Картинката не предразполагаше към завързване на разговор.
План Б. Щом не се получава другояче, започвай да пиеш.
Вмъкнах се в плажния бар на курорта, малък навес с шест празни бар-столчета и самотен барман с отегчен вид. Поръчах си „Търкс Хед“, местната бира, и взех да обмислям следващия си ход.
Оказа се, че изобщо не се налага да помръдвам.
Само след пет минути в бара се появи мъж, който изглеждаше над шейсетте, и поръча пунш с ром. Докато си кимахме любезно, забелязах, че слънчевият му загар точно започваше да се превръща в тен.
С други думи, вероятно беше прекарал в курорта повече от един-два дни.
Отпих от моята „Търкс Хед“ и се обърнах към него. Вече бях си подготвил началната реплика.
— Човече, тук е истинско мъртвило, а? — подхванах.
Мъжът потисна смеха си.
— Образно и буквално казано.
Плеснах се по главата, сякаш да възкликна: „Ама съм нетактичен!“.
— Боже мой, точно така. Изразих се крайно неподходящо — казах. — Пристигнах днес, но чух за случилото се. Страховито, а? Предполагам, че това обяснява липсата на хора.
— Да. Доста гости офейкаха след случката. Нищо чудно.
В говора му се долавяше леко провлачения западняшки акцент. Тексас или може би Оклахома. Предприемач или вероятно адвокат. Определено не беше лекар. Лекарите обикновено носят златен ролекс.
Усмихнах се и посочих към него.
— Но ти си решил да останеш? Как така?
— Като в онзи филм — отвърна той. Замисли се за миг, челото му се сбърчи, докато си спомни заглавието. — „Светът според Гарп“. Сещаш ли се как самолетът влетя в къщата, но Робин Уилямс все пак я купи?
— О, да, спомням си — потвърдих. — Какъв е шансът да се случи отново, нали така?
— Абсолютно.
— Казвам се Джон, между другото.
— Картър — каза той и стисна ръката ми.
— И все пак съм сигурен, че всички ще бъдат по-спокойни, ако хванат убиеца. Да си чул нещо? — попитах.
Барманът сложи пунша с ром пред Картър, който веднага махна резена портокал и чадърчето от ръба на чашата, сякаш те застрашаваха мъжествеността му.
— Не съм чул нито гък — отвърна той между две бързи глътки. — Всичко беше потулено. Очевидно хотелът, а това означава целият остров, не желае повече публичност.
— Ами преди убийството?
— Какво имаш предвид? — попита Картър.
— Не знам — казах аз и свих рамене. Много внимателно и без да прибързваш, О’Хара. — Забеляза ли двойката да говори с конкретен човек?
— Не — каза той. — Видях ги само веднъж. Бяха дошли в ресторанта за късна вечеря. Гукаха си влюбено.
Бях се пробвал с новото си приятелче Картър, но безуспешно. В същия момент обаче забелязах, че отново сбърчва чело. Този път наистина силно.
— Какво се замисли? — попитах.
— Тъкмо си спомних нещо — каза той.
Глава 15
Говори, Картър.
— Всъщност ги срещнах още веднъж — продължи той. — Сега се сетих.
Картър остави пунша си, чашата се потеше от горещината, и разказа как видял Итън и Абигейл да се разхождат на плажа по залез. Според него било в деня преди да бъдат убити. Мъж, който вървял в обратната посока, ги спрял и ги заговорил.
— Чу ли разговора им? — попитах, като се опитвах да звуча небрежно бъбрив.
— Не. Те бяха чак при водата, а аз седях тук и пиехме коктейли със съпругата ми. И тримата се усмихваха, но усещах, че Бреслоу и младата му булка са смутени. — Той се приведе леко. — И не само заради факта, че онзи беше облечен в един от онези оскъдни бански „Спидо“.
— Защо реши, че са били смутени?
— Езикът на тялото — поясни той. — Имам усет към хората.
— Играеш ли покер?
— Да, покер и крапс, това са моите игри. Всъщност точно затова съм толкова изненадан, че забравих за онзи, с когото разговаряха. Виждал съм го преди… в казиното — допълни той. — Мамка му, трябва да кажа на полицията за това, а?