— Интересно, че употреби тази дума. Доколкото разбрах, ти самият си приказвал тук на плажа със семейство Бреслоу в деня преди да бъдат убити.
— Е, и?
— Познавахте ли се? — попитах.
— Не.
— А за какво разговаряхте?
Той прехвърли тежестта си от крак на крак.
— Кой си ти всъщност? — попита.
— Ако ти кажа, отговорът ти различен ли ще бъде?
Спидо се втренчи в мен за миг и аз отвърнах на погледа му.
— За гмуркане — отговори накрая той.
— Гмуркане?
— Да. Питаха ме за Рифа на мъртвеца — обясни и посочи над рамото ми.
Разбрах, че съм допуснал грешка, в мига, в който се обърнах.
Глава 17
Като за мръснишки удар този си го биваше. Право в корема, силен и бърз. Направо ме повали.
Дишай, О’Хара! Дишай!
Да, ама не. Стоях на колене, превит безпомощно на две, подпрял ръце на пясъка.
В същото време Спидо като че ли стартира на триатлон за един участник и спринтираше по пясъка към водата. Само дето знаех, че не се кани да плува. Мамка му!
Насилих се да стана, погледнах набързо как издърпва джета си и веднага хукнах… в обратната посока.
Човекът пред шатрата за водни дейности не успя дори да мигне.
— Ще се върна — уверих го и забърсах ключовете за джета от рафта.
Ако имах малко късмет, той просто щеше да ми помаха и да подвикне: „Забавлявай се!“.
Да бе.
— Хей, човече! — чух зад себе си, докато тичах надолу по пясъка. Беше се започнало. Аз гонех Спидо, а онзи от водните развлечения гонеше мен. — Хей, ти! Спри веднага!
В този момент с периферното си зрение мярнах моята южняшка кавалерия. Картър се беше надигнал от бар-стола си и се носеше по пясъка като генерал Шърман през Джорджия. За застаряващ мъж определено го биваше в тичането.
Повлякох един от двата уейврънъра на курорта към водата бързо, колкото можех, и се обърнах към Картър, който кажи-речи повали служителя от водните дейности. Боже, каква гледка. Този плаж надали бе виждал подобен екшън.
Картър се опитваше да разясни ситуацията набързо, а аз — да си припомня тънкостите в карането на джет. Бяха минали може би двайсет години, откакто за последно се бях качвал на такъв.
Точно като карането на колело, нали?
Завъртях ключа, натиснах стартовия бутон и дръпнах дросела. После се вкопчих с все сили в дръжката, та да не се затрия. Спидо беше спечелил преднина, но още не се беше изгубил от погледа ми.
— Давай, спипай го! — чух виковете на Картър.
В името на Джеймс Бонд, как все се забърквам в такива ситуации?
Глава 18
Яхнал джета, подскачах нагоре-надолу заради вълните, а насрещният вятър ме блъскаше по-силно, отколкото ми се искаше. При всеки скок над някоя вълна водата плискаше лицето ми, а солта щипеше на очите ми. Двигателят беше достигнал червената линия. Ръцете и краката ми се тресяха, почти напълно изтръпнали от вибрациите.
Хей, кой се забавлява сега, а? Определено не аз. Може би Спидо се веселеше страхотно.
Карах с бясна скорост след французина и се чудех къде ли ме води — и дали изобщо го беше обмислил предварително. Деляха ни около стотина метра и аз отчаяно се опитвах да скъся дистанцията.
Не се получаваше.
Дори обратното, изоставах. И все пак, докато беше пред погледа ми, имах шанс. Нямаше как да кара безкрайно; все някога щеше да му се наложи да се насочи към брега. Виждах лъч светлина в бъдещето си.
А после видях и друго.
В далечината имаше поредица от скали, които стърчаха от водата. Приличаха на фигурки за шах от изиграна до половината игра.
Спидо се беше насочил право към тях.
Преди да съм се усетил, той беше изчезнал.
Използваше предимството си на местен и изведнъж се почувствах изигран. Но нямах време да намаля и да премисля нещата.
Оставих дросела натиснат надолу и продължих да го следвам плътно, завивах наляво, надясно, после отново наляво през лабиринта. Бях изцеден, изтощен, минавах прекалено близо до скалите. Водните джетове нямат въздушни възглавници, нали?
Най-сетне излязох отново в открити води. За свое учудване установих, че съм го приближил.
Спидо се намираше на петдесетина метра пред мен и поглеждаше нервно през рамо. За пръв път си позволих да вдигна едната си ръка от ръкохватката.
Помахах.
Започвах да влизам в крак и дори използвах вълните, за да увеличавам скоростта си. Да поддържам дистанцията ли? Къде ти, направо го настигах!
В този момент Спидо направи рязък десен завой.
Беше се насочил към брега. Погледнах напред и видях плажа на друг курорт. Накъде ли щеше да побегне?