Да. Много добре знаеше какво прави.
Траут изчезна в склада на около метър разстояние, а Сара хвана дългата си до раменете червеникавокестенява коса. Чуваше отброяването на секундите в главата си.
С изключение на двамата полицаи, застанали в двата края на коридора, административният отдел над главния терминал на местното летище в Талахаси беше празен. Имаше само АНП. Абсолютно необходим персонал.
Що се отнася до единствената допусната личност, която не принадлежеше към персонала, краката и ръцете му бяха закопчани за стола и масата оттатък затворената зад гърба ѝ врата. Малка конферентна зала без прозорци. Временна затворническа килия.
През последните седем месеца невероятният негодник Травис Кингслип беше подложил на терор околността на Флорида с отвличане, изнасилване и убийство на пет малки момичета в радиус от пет километра от Талахаси.
Откакто след изчезването на четвъртото момиче случаят беше възложен на Сара, тя беше прекарала всяка минута от времето си в опит да открие кой беше той — и да се надява, че ще настъпи момент, в който ще се подхлъзне и ще направи грешка. Това така и не стана.
Вместо него го направи някакъв тип, пародия на крадец. Наркоман.
Съсед се обадил в полицията, след като забелязал човек да се измъква през прозореца на мазето на двустайната къща в провинциален стил на Кингслип в градчето Ламонт на близо петдесет километра от летището.
При пристигането си в къщата полицаите не само заловили крадеца, но и осъществили огромен пробив по случая с убийствата.
Цялата спалня на Кингслип била облепена със снимки в едър план на гърдите на малолетните момичета — дигитални снимки, отпечатани в домашни условия от всички възможни ъгли, направени така, че да не се виждат лицата. все едно да разпознаеш манекени.
Най-малкото бяха спипали детски порнограф. Пристигна Сара и забеляза бенката с бъбрековидна форма на една от снимките. Тя отговаряше на описанието, дадено от родителите на едното изчезнало момиче.
След един час Сара и половината полиция в Талахаси щурмуваха пистата на летището при трийсет и девет градусова жега.
Кингслип, служител по товаро-разтоварната дейност, призна на мига.
— Трябваше просто да попитате — каза той.
След това, веднага щом му прочетоха правата, избухна в смях. Беше същият ненормален и извратен смях, който Сара беше чувала твърде често по време на кариерата си при залавяне на серийни убийци.
Смехът на Кингслип беше може би най-ужасният от всички.
— Има още една и вие никога няма да я откриете — беше казал той. — Горкото момиченце няма да оцелее дълго. И то ще умре също като останалите. Всъщност може вече да е умряло.
Началникът на полицията Траут се върна с двете ластичета и озадачена физиономия.
— Ето — каза.
Сара взе ластиците и бързо прихвана косата си с тях на малки опашчици зад ушите. Траут я гледаше и кимаше. Вече беше схванал.
— Аз няма да влизам там с теб, нали?
Не питаше сериозно. Въпросът му беше риторичен. Беше опознал Сара след пристигането ѝ от Куонтико поне дотолкова, че да бъде сигурен в едно. Всъщност в две неща.
Сара Брубейкър беше целеустремена като никой друг, когото познаваше.
А Травис Кингслип беше неин.
Глава 27
Сара затвори вратата след себе си и дръпна един от столовете в конферентната зала. Завъртя го право пред Кингслип и седна. Коленете им почти се допираха. Тя нямаше желание да е толкова близо до него, но се налагаше. Всъщност беше въпрос на живот и смърт.
Той беше облечен в син гащеризон, два номера по-голям, целият с петна от цигари, пот и самолетно гориво. Косата му висеше изпод шапката с козирка като нишки черна прежда, потопена в мазнина. Зъбите му приличаха на загнили захаросани пуканки.
Погледът му на мига се насочи към гърдите ѝ. Нямаше надзъртане скришом или бегло поглеждане, направо се беше вторачил. Не беше необходимо да ѝ казва какво копнее да направи с нея. Тъмният му студен, бездушен поглед не оставяше и капка съмнение.
Дотук добре, помисли си Сара.
Нямаше време за празни приказки или разчупване на леда. Нямаше време да спечели доверието му. Нужно ѝ беше да му се хареса, а това беше най-бързият начин, долен и мръснишки. Простете, феминистки.
Кингслип издрънча с ръце и крака.
— Защо не свалиш тези белезници, миличка? Обещавам да не хапя — каза. — Хайде, махни ги.
— Може и да го направя — отвърна Сара, — но първо ти ще трябва да направиш нещо за мен.