Думите, които Кингслип изрече на пистата, кънтяха в главата на Сара. Особено едно изречение. „Горкото момиченце няма да оцелее дълго.“
Криеше го някъде. Дали не умира? Беше ли го наранил? Или убил?
Сара чуваше тиктакането на часовника още по-силно, но беше наясно, че не бива да прибързва. Беше преценила, че разполага само с един опит; той трябваше да бъде абсолютно точен.
— Къде е тя, Травис? — попита със спокоен, но твърд тон. — Кажи ми. Само ми кажи истината.
— Никога няма да каажаа — отвърна той с дяволски зловещ напевен глас.
— Близо ли е до мястото, където живееш?
Той продължаваше да зяпа гърдите ѝ.
— Хубавка си, знаеш ли?
Сара го знаеше. Това беше едновременно благословията и проклятието на живота ѝ, особено в кариерата. Точно в този момент се нуждаеше от въпросната благословия.
— Тя близо ли е до мястото, където живееш, Травис? — повтори.
Всеки сантиметър от къщата му в Ламонт вече беше претърсен. Нямаше тайни стаи, скрити отвори към тавани и мазета, нямаше нищо във фризера. Това не беше Бъфало Бил от „Мълчанието на агнетата“.
Кингслип не отговори. Не че на Сара ѝ беше нужно. Тя по-скоро наблюдаваше, отколкото слушаше. Сепване, потрепване, дори смигване — нещо, което да ѝ подскаже какво мисли той.
Тя продължаваше. Нямаше избор.
— Наблизо ли е? — попита. — Някъде в района на летището?
Бинго.
Беше веждата му. Точно на думата летище лявата се изви. Само за секунда и едва на милиметър, но за нея това беше достатъчно красноречиво.
Сара се наведе още по-близо до него, вонята му беше толкова отблъскваща, че ѝ се повръщаше.
— Близо е до летището, нали, Травис? Може ли да се стигне до нея пеша, или ще ми трябва кола?
Той отново пропя:
— Никога няма да каажаа.
В интерес на истината, вече го беше направил. Отново беше веждата, този път при споменаването на думата кола.
Но тя вече беше претърсила колата му на паркинга и това беше единственото превозно средство с регистрация на негово име от агенцията по моторни превозни средства в окръг Джеферсън.
Освен да не е в неговата кола.
— Тя в кола ли е, Травис? В нечия кола ли си я оставил? В чия кола е?
Изведнъж той доби изражението на комарджия, който блъфира в игра на покер и не може да разбере как така всички са го разкрили. Тя откъде знае? Колко точно знае?
— Никога няма да я откриете — отсече и изведнъж я загледа злобно.
Внезапно вече не я харесваше толкова, но това не беше проблем. Интуицията на Сара я водеше в друга посока.
— Защо няма да я открия? — попита тя.
— Просто няма, ето защо.
— Тази причина не е достатъчна. Кое те кара да бъдеш толкова сигурен?
— Нищо.
— Хайде, Травис. Далеч по-умен си.
— Права си, така е — изрече той с предизвикателно кимване.
Усмивката на Сара изчезна. Сега беше неин ред да му окаже психически натиск.
— Не, никак не си умен. Достатъчно беше тъп, че да те хванат, не е ли така?
— Я се шибай.
— Ще ти се ти да го сториш, нали, Травис? — тя сведе поглед към гърдите си. — Мен не искаш ли да ме снимаш? Да направиш хубав близък план?
Кингслип започна да скимти на стола си, белезниците около китките и глезените му разтресоха стола и масата, сякаш имаше земетресение. Внезапният му гняв към Сара се беше преплел с ненормалното му, перверзно влечение към нея.
— Шибай се! — повтори той, но този път с крясък.
— Защо не мога да я открия, Травис?
— МАЙНАТА ТИ!
— Защо? Кажи ми защо!
— ЗАЩОТО ТЕ СА ПРЕКАЛЕНО МНОГО, КУЧКО! ЗА ХИТРУША ЛИ СЕ МИСЛИШ? НЕ СИ ТОЛКОВА УМНА!
Сара скочи от стола си и изхвърча от стаята.
Интуицията не беше я излъгала.
Глава 28
— След мен! Да вървим, бързо!
Сара крещеше на всеки полицай, покрай който минаваше от коридора до административната част, надолу по стълбите към багажното отделение и отвъд двойните врати към задушаващата жега. Дори началник Траут нямаше представа накъде се беше насочила.
Обаче я следваше и си проправяше път през тълпата, състояща се предимно от туристи, колкото бързо позволяваше фигурата му на бивш футболен защитник от щата Флорида.
Девет-десет полицаи вече следваха Сара и пресичаха лентата на такситата и лимузините пред терминала.
Колите спряха, а шофьорите натиснаха клаксоните. Част от хората зяпаха, а други се пръснаха встрани, за да направят път.
— Майко мила — измърмори момчето от службата за коли под наем „Авис“, което не изглеждаше достатъчно дорасло, че да шофира.