Фрас!
Траут се хвърли с главата напред и насочи всяка частица от тялото си на бивш защитник към механика. Беше се затичал по асфалта и мощно го беше блъснал, преди да е успял да дръпне спусъка.
Двамата се стовариха върху коравата настилка и се разнесе ужасяващ звук от строшени кости — като че ли механикът беше поел по-голямата част от удара. Лежеше на земята, а от главата му течеше кръв и му липсваше най-малко един зъб.
Но така и не беше пуснал оръжието си.
Инерцията на Траут го отхвърли от механика и със салто го просна по гръб. Той на мига се преобърна по корем, готов да стреля със своя зиг зауер P229.
Ала беше закъснял. Механикът се целеше право в него.
Бум!
Механикът застина за секунда с пръст на спусъка. Движеше се единствено кръвта, която се стичаше по врата му.
Сара произведе втори изстрел и онзи най-сетне пусна пистолета си. Той тупна на земята. Миг по-късно и трупът го последва.
Травис Кингслип беше имал партньор.
Сара подмина механика, без да проверява пулса му. Умееше да разпознава смъртта, щом я види.
— Благодаря — рече Траут и тръгна с нея към себринга. — Уплаши ме.
— Не, аз ти благодаря — каза Сара.
Траут отвори вратата на шофьора, а след това бързо натисна бутон в левия ъгъл, за да отключи багажника.
Щрак!
Тя беше вътре. Точно както Сара си я беше представяла, преди да си напомни, че не бива да приема нещата лично. Дали някога ще овладея това правило? Искам ли го всъщност?
На дъното на багажника лежеше вързано и със запушена уста тринайсетгодишното момиче, което беше изчезнало тази сутрин. Слънцето буквално беше превърнало багажника във фурна. Малката почти беше изпаднала в несвяст от топлинен удар.
Ала беше жива.
Щеше да се оправи. Може би защото Сара беше приела нещата лично.
Глава 30
Табелката „Не безпокойте“ от външната страна на хотелската стая на Сара в Талахаси поостана малко по-дълго на следващата сутрин.
След като си отспа, тя излезе за шест и половина километров крос, прибра се да си вземе дълъг душ, а след това с удоволствие си хапна омлет със сирене, с много сирене, поръчан от румсървиса, и си възвърна изгубените предния ден калории. Имаше също бекон и препечени филийки.
Мммм.
Погледа новините на СNN не по-дълго от минута, а след това превключи на VH1 и изгледа няколко клипа. Не си спомняше откога не беше правила нещо подобно.
Повечето от песните не ѝ бяха познати — дори не ги харесваше, — но това беше без значение. Тя усили звука и дори го направи повторно, когато пуснаха клипа на „Новембър рейн“ на „Гънс енд Роузис“. Страшно обичаше тази песен. Напомняше ѝ за тийнейджърските години в Роаноук, Вирджиния. В онези времена момичетата или си падаха по соло китариста Слаш, или го намираха за отвратителен. Сара определено беше от онези, които си падаха по него.
Що се отнася до плановете ѝ за останалата част от деня, това беше просто. Нямаше планове.
Може би щеше да полежи до басейна и да почете. Сара обичаше биографиите и си беше донесла тази на карикатуриста Чарлс Шулц, за която все не ѝ оставаше време. Сега го имаше.
Цели двайсет и четири часа.
Това беше денят ѝ за възстановяване на психическото здраве, за който беше жадувала твърде отдавна и въпреки че след залавянето на Травис Кингслип я чакаше куп бумащина, тя нямаше намерение да се занимава с това веднага. В никакъв случай.
Утре агент Брубейкър щеше да се върне на работа в Куонтико. Днес Сара Брубейкър щеше да го раздава фриволно.
Чувстваше се наистина фантастично. През цялото време, докато разстилаше хавлията си върху шезлонг до басейна, настани се на него и отвори на първа страница биографията на Шулц.
В този момент мобилният ѝ телефон звънна.
О, не. Моля ти се, не…
Не беше личният ѝ телефон. Него можеше да не вдигне. Това беше служебният ѝ шифрован сателитен телефон, собственост на ФБР.
Обаждаше се началникът ѝ Дан Дризън, и то не просто за да си побъбрят. Вече беше изпратил поздравленията си по повод залавянето на Кингслип по електронната поща.
— Сара, трябваш ми тук за брифинг — съобщи той. — Бързо. Днес.
В действителност Дризън беше относително разбран и търпелив. Имаше теми — правителствената бюрокрация, риболовът на муха, класическите автомобили например, — по които можеше да говори безкрайно.
По телефона обаче приличаше на гласова телеграма.
— В ПЗОП е постъпила информация за три убийства в три различни щата — продължи. — Всичко подсказва за единичен сериен убиец в действие.
ПЗОП означаваше Програма за залавяне на опасни престъпници, поддържаща националния каталог на ФБР за всяко криминално деяние, извършено в Съединените щати.