— За какъв период от време става въпрос? — попита Сара.
— Две седмици.
— Това е бързо.
— Ужасно бързо.
— Три убийства?
— Да.
— В три различни щата?
— До момента — отговори Дризън.
— Кое е общото?
— Жертвите — каза той. — Всички имат едно и също име. О’Хара. Най-безумното нещо, което съм чувал.
Глава 31
Сандвичите подсказваха, че става въпрос за нещо по-особено.
Сара беше присъствала на безброй брифинги, провеждани от Дан Дризън, и на нито един от тях не беше сервирано нещо, което става за ядене. Нямаше кексчета или кифлички, нито бисквитки или друго за похапване. Със сигурност не и сандвичи, никога. Просто не беше в стила му. Искаш храна от кетъринг за брифинга? Върви да работиш за Марта Стюарт.
Но сега имаше сандвичи по средата на конферентната маса.
Тя хвана първия полет от Талахаси, след това взе такси право от национално летище „Рейгън“ за Куонтико, остави багажа в кабинета си, без отклонения се добра до конферентната зала секунди преди началото на брифинга на Дризън в четири часа и това беше първото, което забеляза. Чиния със сандвичи. Никога разнообразни студени хапки не бяха носили толкова скрит смисъл.
Това не беше обикновен брифинг.
И по-същественото бе, че не изцяло Дризън дърпаше конците. Той обслужваше някой друг
Сара се примири, че скоро ще разбере. Дризън още не беше пристигнал.
Междувременно получи поздравления за работата си в Талахаси от останалите хора в стаята — агенти и анализатори, като анализаторите имаха превес. ОП, Отделът за поведенчески анализ, имаше първостепенната задача да събира и интерпретира информация. Зад всеки оперативен агент стояха по трима анализатори в централата в Куонтико.
— Е, за какво става въпрос? — попита Тай Агоста, криминалният психиатър на отдела и вероятно последният човек на планетата, който неизменно носеше сака от рипсено кадифе с кръпки на лактите.
Не само ги носеше, а внушаваше определен образ чрез тях.
— Надявах се, че ти си наясно — отвърна Сара.
— Дризън се е заключил в кабинета си от един час — каза Агоста. — Това е единственото, което знам.
— С кого?
Той кимна към вратата. Ето с кого.
Сара се обърна и видя как Дан Дризън влиза в стаята с типичните за него големи крачки. Придружаваха го трима мъже в тъмни костюми с посетителски баджове и типичната скована поза на хора, които по цял ден носят кобури през рамо.
Единият от тях изглеждаше познат. Сара го беше виждала, но не можеше да се сети кой е. Дризън сигурно щеше да го представи, както и останалите двама колеги.
Не го направи. Дризън просто даде начало на брифинга. Тримата мъже седнаха на задния ред столове по периметъра на стаята, сякаш бяха дошли просто да наблюдават.
Но не преди всеки от тях да си вземе сандвич.
— Невада, Аризона и Юта — започна Дризън, а осветлението в стаята беше намалено благодарение на Стан, аудио/видео техника, който управляваше всички монитори в предната част на помещението.
Най-големият плосък екран светна зад Дризън, докато той говореше, и резюмето, което бе представил на Сара по телефона, се появи подредено по точки.
Три различни щата.
Трима мъртви мъже.
Всичко в рамките на две седмици.
Всички с еднакви лични и фамилни имена.
Екранът остана празен, после зад Дризън да се появи последната информация с едър шрифт.
Там пишеше:
УБИЕЦЪТ С ЖЕРТВИ ДЖОН О’ХАРА.
Глава 32
— Боже, сигурно има стотици хора с името Джон О’Хара — възкликна Ерик Ладъм, технически анализатор, който седеше точно срещу Сара.
Когато не беше пред клавиатурата си, винаги премяташе химикалка, за да са заети с нещо ръцете му.
— По-скоро към хиляда — уточни Дризън. — Приблизително.
Сара се извърна към Бандата на тримата, които седяха до отсрещната стена. Не бяха продумали и дума. Дори не ги бяха представили. И въпреки това Сара вече знаеше защо присъстват. Знаеше кои са.
Дризън продължи да изнася подробности от полицейските разследвания за първите две жертви. И двамата бяха убити с по два куршума 38-и калибър. Един в главата и един в гърдите. Нямаше заподозрени или сериозни улики, а телата бяха „чисти“, тоест не бяха оставени никакви следи или знаци.
— Идва ред на третия О’Хара — продължи Дризън. — Ски инструктор, живял в Парк Сити, Юта. Бил открит вчера сутринта във вътрешния двор на къщата си.