В този момент на екрана зад него се появиха снимки от местопрестъплението. Той лежеше по гръб — онова, което беше останало от лицето му, беше обърнато към небето — в локва засъхнала кръв с неравни ръбове, признак за близка стрелба. Ковчегът със сигурност щеше да бъде затворен.
През първата си година в отдела тя извръщаше отвратено глава за секунда-две при вида на кървавите дела на серийните убийци на екрана по време на брифингите. Беше инстинктивно. Защитен механизъм. Така реагираше съзнанието ѝ при вида на нещо, което е неприятно или ненормално.
Сега, за добро или лошо, Сара почти не мигна.
— В джоба на непромокаемото яке на жертвата е имало екземпляр с меки корици на „Одисей“ на Джеймс Джойс — каза Дризън.
Направи кратка пауза, сякаш очакваше въпроси. Ерик Ладъм, който продължаваше да премята химикалката си, с радост се възползва от възможността да клъвне стръвта.
— Мислите, че книгата е оставена от убиеца? — попита анализаторът.
Дризън кимна.
— Точно така.
— Имаше ли нещо подчертано? Някой пасаж? Отделни думи? — попита Ладъм.
— Не — отговори Дризън. — Всички страници са непокътнати. Няма дори прегънати.
— Стойте, почакайте секунда — намеси се Сара. — Става въпрос за човек на име О’Хара, нали? „Одисей“ на практика е втора библия за ирландците.
— Така е, но този О’Хара живее в Юта, а книгата е от Бейкърсфилд, Калифорния — поясни Дризън. — От библиотека е.
— Записана ли е на нечие име при заемането? — попита тя.
— Де такъв късмет.
— Имаме ли контакт с библиотеката, за да проверим…
Дризън я прекъсна.
— Да, в библиотеката имат един липсващ екземпляр.
— Откога?
— От…
— Поздравления! — разнесе се глас отстрани.
Беше на един от тримата посетители. На същия, който се беше сторил познат на Сара. С една-единствена дума беше успял да изрази дразнеща комбинация от нетърпение, арогантност и сарказъм.
Всички се обърнаха към него и той се изправи.
— Този тип не само е отговорен за три убийства, но можем да му припишем и кражба от библиотеката. Чудесна работа, хора! Просто великолепно.
Тай Агоста се приведе напред и подпря кръпките на лактите си на масата. Криминалният психоаналитик реши, че няма нищо престъпно в задаването на прост въпрос.
— Извинете, кой сте вие? — попита той.
Като че ли Агоста изобщо не беше отварял уста или дори не присъстваше в стаята. Абсолютно го игнорираха.
— Вижте, може би убиецът се опитва да ни каже нещо, а може и да не е така — продължи тайнственият гост. — Искам да ми кажете как възнамерявате да заловите този психопат.
В този момент в главата на Сара ненадейно звъннаха две камбанки.
Първата беше за името на мъжа. Джейсън Хоторн. Той беше заместник-началник на Тайните служби. Не беше дошъл от името на шефа си или дори на шефа на шефа си, секретаря на департамента по вътрешна сигурност.
Причината Джейсън Хоторн и тъпчещият се със сандвичи антураж да са в тази стая беше общият за всички шеф.
Президентът.
Това беше втората камбанка в главата на Сара.
Шуреят на президента се казваше Джон О’Хара.
Глава 33
— Сара, може ли да те видя в кабинета си? — попита Дризън, щом конферентната зала се изпразни след брифинга.
Той тъкмо се ръкуваше с Хоторн за сбогуване и определено не се долавяше взаимно възхищение.
— Разбира се — отговори Сара, сякаш не беше проблем.
Всъщност беше.
В отдела за поведенчески анализ се провеждаха брифинги на две нива. И двата типа бяха класифицирани, но само единият от тях не подлежеше на цензура. Това беше брифингът, който се провеждаше в кабинета на Дризън. Също като оригиналните цигари „Лъки Страйк“ Дризън поднасяше истината без филтри.
След като Хоторн си тръгна, Сара последва Дризън покрай секретарката му Алисън към ъгловия кабинет с гледка към полигон за обучение на морски пехотинци.
— Затвори вратата след себе си — каза той и се насочи към бюрото си.
Тя го направи, а след това седна на един от столовете срещу него. Той се загледа в нея. А после избухна в кикот.
Сара се присъедини.
Нямаше нищо смешно в сериен убиец и във факта, че трима невинни мъже са мъртви, но понякога хуморът на бойното поле беше единственият начин да запазиш разсъдъка си. В този случай скритата закачка беше президентът. Особено онова, което си е помислил — категорично извън протокола, — когато е бил осведомен за убиеца с жертви Джон О’Хара.
Имам един кандидат за теб, приятел. Действай, твой е.