То се знае, фактът, че беше невероятно секси, си беше истински бонус.
Сара долепи ухо до вратата. Стори ѝ се, че някъде в апартамента звучи музика, но не беше достатъчно силна, че да заглуши звънеца.
В този момент ѝ просветна. Беше просто интуиция, но инстинктите ѝ напоследък бяха доста добри. Сара се обърна и пъхна ръка в нишата на противопожарния кран на стената точно срещу апартамента на Тед и опипом намери малка магнитна кутийка.
Определението за доверие в зараждаща се връзка? Когато той ти каже къде крие резервния ключ.
Може би след тази вечер тя щеше да му сподели къде крие своя.
Глава 35
Сара влезе в апартамента и постоя малко в преддверието, за да се ориентира откъде идва музиката. Беше от спалнята на Тед в дъното на коридора.
Не можеше да се каже, че е почитателка на джаза, но само след две крачки разпозна баритон саксофона на Гари Мълиган. Тед беше страстен фен и слушаше с почти религиозно преклонение записите на Мълиган, особено тези от изпълнения на живо. Карнеги Хол, Глазгоу, Вилидж Вангард.
„Мъли е бог“, обичаше да ѝ казва той обикновено след втората им бутилка бордо в сгушена поза на дивана.
Сара направи няколко стъпки по коридора и чу още нещо. Звук от течаща вода. Точно както си беше помислила.
Увери се напълно, щом стигна до спалнята на Тед и видя, че вратата на банята е затворена. Той вземаше душ. Над прага дори се процеждаше мъничко пара.
Тя се усмихна. Идеално. Нямаше търпение да види изражението му.
Сега оставаше да реши единствено кога точно да свали шлифера.
Сара тихо отвори вратата на банята, стъпи боса на плочките и я обгърна гъста пара, подобна на мъгла в Сан Франциско. Тед обичаше горещи душове. Беше убедена, че по-късно ще да пусне някоя глуповата шега как тя го е разгорещила още повече.
Дотук нищо. Не мога да повярвам, че го правя.
Шлиферът се плъзна на пода и Сара отвори вратата на пълната с пара душкабина. Дори разпери ръце, сякаш да каже: „Та-даа! Ето ме!“
Изненада, миличък!
Тед наистина беше изненадан. И то невероятно.
Разбира се, жената, която беше с него под душа, също се изненада.
Глава 36
На Сара ѝ бяха нужни няколко секунди, за да се опомни — няколко дълги, мъчителни и ужасно унизителни секунди, които ѝ се сториха цяла вечност.
Това се случва наистина, нали така? И аз съм чисто гола.
— Сара, почакай! — избъбри Тед.
Тя нямаше желание да чака. Че кой би имал? Сара грабна шлифера си и припряно прикри гърдите си, преди да побегне от банята. Ситуацията като че ли нямаше как да стане още по-неприятна, но тя се подхлъзна, едва не падна и си навехна глезена.
— Проклет да си, Тед.
Мярна смътно спалнята на Тед, докато профучаваше през нея, но дори така забеляза следите, на които по-рано не беше обърнала внимание.
Наличието не на една, а на две възглавници върху неоправеното легло. Двете чаши за вино на масичката до него. Бордо ли пихте, гадняр такъв? Как не бе забелязала нищо?
Вече знаеше как. Имаше му доверие.
Частица от нея искаше да се върне и да се разправи с Тед пред погледа на „онази жена“, която и да беше тя. Тази частица обаче нямаше шанс пред непоносимата болка, която я изпълваше. В секундите, през които беше стояла като вцепенена пред душа, тя заложи на инстинкта си, а той ѝ казваше да бяга. Изчезвай! Отивай си! Махни се оттук! Тя нямаше власт над инстинктите си.
Този факт жегна Сара още по-силно.
В работата си винаги съумяваше да събере кураж, да призове силата на духа си, да запази самообладание, без значение в каква ситуация е попаднала. Но тук — не носеше значката си, не носеше нищо — можеше единствено да избяга. Чувстваше се безпомощна, смешна и засрамена.
— Сара, спри! Моля те! — извика Тед.
Беше зад нея и се опитваше да я догони, в същото време се стараеше да задържи хавлията около кръста си. Беше съвсем мокър.
Сара спря в преддверието. Не искаше скандалът да излиза извън пределите на апартамента му или на показ пред някой съсед. Освен това все още притискаше шлифера към тялото си.