— Обърни се — нареди тя.
Тед примигна объркано.
— Моля?
Тя сведе поглед към тялото си. Нямаше начин повече да я види гола. Нито сега, нито изобщо някога.
Той се усети.
— О…
Сара облече шлифера си, щом Тед се обърна на другата страна.
— Искам просто да обясня — каза той през рамо.
— Да обясниш? Какво има да обясняваш? Направи голяма грешка, а бъркаш още повече, щом мислиш, че се различаваш от останалите женкари.
Той се обърна отново.
— Не съм женкар, Сара. Какво изобщо правиш тук? Трябваше да ми съобщиш, че се прибираш.
— Защо? За да продължиш да ме мамиш?
— Никога не съм те мамил.
— Това не е съдебна зала, Тед. В момента не си адвокат.
— Бих могъл да кажа същото и на теб.
— Какво означава това? — попита тя.
— Означава, че не можеш да престанеш да бъдеш която си.
— Заради това ли е всичко? Заради работата ми? Трябваше да ми кажеш, че длъжността ми на агент те притеснява.
— Мислех, че не е така — промърмори той.
— Ами момичето под душа с какво се занимава?
Не му се искаше да отговаря, но Сара не сваляше поглед от него и накрая той се предаде.
— Работи в моя офис — призна.
— И тя ли е адвокат? — но Сара знаеше, че не е така.
— Помощник е — отговори глупаво той.
— Искаш да кажеш, че работи за теб. Тя ти е подчинена.
— Значи се изявяваш и като психоаналитик, а? Хубаво! — избухна нервно той. — Сега сигурно ще ми кажеш, че съм се почувствал заплашен от теб.
— Така ли е?
— Знаеш ли какво? Имах намерение да се извиня, но майната му, не съжалявам.
— Виждам. Разбирам, Тед. Повярвай ми, така е.
— Аз съм мъж, Сара. Мъжът не обича приятелката му да… — той замълча.
— Какво? Какво щеше да кажеш? — попита тя. — Очевидно мога да го понеса.
— Как мислиш, че се чувствам, като знам че приятелката ми, обучена във ФБР, може да ми срита задника? — изтърси той.
Сара поклати глава.
— Първо, бивша приятелка, ако съм била такава за теб. И второ, относно това какво би почувствал… не съм много сигурна — каза тя. — Вероятно нещо такова.
Тя стегна ръката си в юмрук и го удари със странично кроше, така че той се блъсна в стената и събори снимката, на която беше възседнал своя „Харли Дейвидсън“, и стъклото се разби на парчета.
Спокойно, без да казва нищо повече, Сара се обърна и понечи да излезе от апартамента. Работата ѝ тук беше приключена.
Само че не успя да устои на изкушението. Обърна се към Тед, който продължаваше да седи на пода и да държи челюстта си.
— Е? Какво е усещането да те срита момиче? Дори не съм особено едра, Тед.
Глава 37
Може би беше просто съвпадение, а може да беше и карма, но песента, която се носеше от слушалките на айпода на Сара на следващата сутрин, докато самолетът подхождаше за кацане в Солт Лейк Сити, беше „Промяната е за твое добро“ на Шерил Кроу.
Можеше само да се надява на това. Кръстоса пръсти. Дори на краката. Но имаше и още нещо. Не ѝ беше харесало как приключиха нещата с Тед. Беше ѝ противно. Беше смущаващо, просто ужасно. А и тъжно. Струвало ѝ се бе, че го обича.
Шофирането от летището до Парк Сити беше добро начало. Пред нея се ширеше единствено празният път с планините, които се извисяваха на хоризонта. Беше като четирийсетминутна глътка въздух. Разходните документи за кабриолети под наем не се приемаха особено добре в службата ѝ, така че Сара се спря на шевролет камаро 2SS с шибидах.
Понякога просто ти се иска да вдигнеш ръка към небето, докато караш с над сто километра в час, и да почувстваш вятъра между пръстите си.
Озова се в полицейския участък на Парк Сити по-скоро, отколкото очакваше.
— Агент Брубейкър, аз съм Стивън Хъмъл. Приятно ми е да се запознаем — каза началникът на местната полиция.
Посрещна я лично на главния вход на управлението, вместо да изпрати секретарката си или някой помощник. Това винаги беше добър знак. Обикновено следваха и добри взаимоотношения.
Началник Хъмъл определено беше земен човек, а това не беше изненадващо за град, който можеше да отвори филиал на западния клон на „Ел Ел Бийн“. Парк Сити беше рай за привържениците на катеренето през лятото — на всичкото отгоре имаше двуседмично нашествие на бездушни холивудски типове за филмовия фестивал „Сънданс“ всеки януари — и ски рай през зимата.
Хъмъл може и да беше в униформа, но ако съдеше по тена на загорялото му лице и рошавата прошарена коса, представяше си как изглежда извън работно време. Дънки, карирана риза и вероятно студена местна бира в ръка.