— Може ли да провериш за всеки случай? — помоли тя.
— Разбира се — отвърна той. Шеговито вдигна кофичката за лед и я сложи пред слабините си. — Как изглеждам?
— Много смешно — скастри го Абигейл и леко се усмихна.
Подаде му хавлията от пейката.
— Връщам се след секунда — уведоми я той и уви кърпата около кръста си.
Стисна дръжката на вратата и я дръпна към себе си. Не стана.
— Заяла е. Аби, не може да се отвори.
Глава 3
— Какво говориш, как така не може да се отвори?
Усмивката в миг изчезна от лицето на Аби.
Итън задърпа дръжката още по-силно, но вратата на сауната не помръдваше.
— Сякаш е заключена — каза той. Само че и двамата бяха наясно, че на вратата нямаше ключалка. — Трябва да е заяла.
Той притисна лицето си към прозорчето за по-добра видимост.
— Виждаш ли някого? — попита Абигейл.
— Не. Никого.
Той сви ръка в юмрук, потропа по вратата и извика:
— Хей, има ли някой?
Не последва отговор. Тишина. Тревожна тишина. Зловеща тишина.
— Очевидно не е била камериерката — промълви Аби. В този момент ѝ хрумна нещо. — Мислиш ли, че може да са ни обрали и да са ни заключили тук?
— Възможно е — отговори Итън
Не можеше да отхвърли тази идея.
Но като син на милиардер беше по-малко загрижен от вероятността да са го обрали, отколкото да е заключен в сауна.
— Какво ще правим? — попита Аби.
Започваше да се плаши. Виждаше го в погледа ѝ, а това плашеше него.
— Първо ще спрем подгряването — отвърна той и избърса потта от челото си. Натисна бутона за изключване на контролния панел. След това взе черпака, който стоеше до вулканичните камъни, и го показа на Аби. — Това е второто.
Итън подпъхна дървената дръжка на черпака под вратата като лост и натисна с цялата си тежест.
— Получава се! — възкликна тя.
Вратата се повдигна от пантите си, бавно се отмести. С още малко усилия Итън щеше да успее да… щрак!
Дръжката се прекърши като кибритена клечка и Итън политна към стената с главата напред. Обърна се, а Аби ахна:
— Тече ти кръв!
Над дясното му око имаше рана, а на бузата му — червена капка. След това струйка. Като лекар на Аби не ѝ бе чужда гледката на кръв и винаги знаеше какво трябва да направи. Това беше различно. Не беше в кабинета си в болницата; не разполагаше с марли или бинтове. Нямаше нищо. А и този, който кървеше, бе Итън.
— Е, не се бой — опита се да я успокои той. — Всичко ще бъде наред. Ще се справим.
Тя не беше убедена. Онова, което ѝ се беше струвало горещо страстно, сега беше само горещо. Ужасно горещо. При всяко вдишване усещаше как топлината в сауната пари дробовете ѝ.
— Сигурен ли си, че подгряването е изключено? — попита тя.
Всъщност Итън никак не беше сигурен. Помещението ставаше дори още по-горещо. Как е възможно?
Не го интересуваше. Скритият му коз беше тръбата в ъгъла, клапанът за аварийно изключване.
Стъпи върху пейката и завъртя крана перпендикулярно на тръбата. Последва шумно съскане. Въздишката на облекчение на Аби беше още по-силна.
Не само че топлината престана да бълва, но и от вентилатора на тавана нахлу хладен въздух.
— Ето — заяви Итън. — Ако имаме малко късмет, може да сме включили аларма. Дори и да не е така, ще се справим. Имаме много вода. Накрая все ще ни намерят.
Но едва беше изрекъл това, и двамата сбърчиха носове и започнаха да душат въздуха.
— Каква е тази миризма?
— Нямам представа — отговори Итън.
Каквато и да беше, в нея имаше нещо нередно.
Аби първа се разкашля и отчаяно вкопчи ръце в шията си. Гърлото ѝ се бе затворило, не можеше да диша.
Итън се опита да ѝ помогне, но само след миг и той не бе в състояние да си поеме дъх.
Всичко се случваше толкова бързо. Спогледаха се със зачервени и насълзени очи, а телата им се гърчеха в агония. От това по-ужасно нямаше накъде.
Но имаше.
Итън и Аби се свлякоха на колене и ахнаха, щом видяха две очи през прозорчето на сауната.
— Помощ! — едва успя да промълви Итън с протегната ръка. — Моля ви, помогнете!
Но очите само продължиха да се взират в тях. Немигащи, безчувствени. Най-накрая Итън и Аби осъзнаха какво се случваше. Това беше убиец — убиец, който ги гледаше как умират.
Глава 4
Казано е веднъж и бих го повторил хиляда пъти. Нещата невинаги са каквито изглеждат.
Да вземем за пример стаята, в която седях. При вида на елегантните мебели, персийските килими и картините с позлатени рамки, които красяха стените, бихте си помислили, че съм влязъл в някой от дизайнерски обзаведените домове в предградията.