— Не, това само щеше да те накара да се притесняваш — прошепна в отговор той.
— А какво да кажем за този момент? Ужасно съм притеснена. При това аз никога не се притеснявам.
Като по команда вратата до тях се отвори. Оттам се показа възрастна жена с излъчване на майка квачка и им кимна леко. Беше притиснала клипборд към гърдите си.
— Президентът ще ви приеме сега — съобщи тя.
Сара се изправи, пое дълбоко дъх и приглади някакви невидими гънки по блузата си. В съзнанието ѝ пробягаха няколко панически мисли. Забравих ли да си сложа дезодорант? Как се говори — интелигентно — с президента?
— След теб — каза Дан и протегна напред ръка. — Той иска да види теб, а не мен.
Сара беше гледала толкова пъти подобна сцена в „Западното крило“ по телевизията. Но там всички бяха актьори. Играеха роли.
Това беше реалност. Намираше се само на крачка от Овалния кабинет и сърцето ѝ щеше да се пръсне.
Дали е твърде късно да се извиня, че ще отсъствам по болест? Не е смешно, Сара. Тук няма нищо смешно.
Клейтън Монтгомъри, най-влиятелният човек в свободния свят — и фигура не за пренебрегване в целия свят — беше от фракцията на консервативно ориентираните демократи, произхождаше от Кънектикът, национален състезател по лакрос в университета „Дюк“. Въпреки че придобитата южняшка слава му беше помогнала при президентските избори, той нямаше да ги спечели, ако не беше съпругата му.
Роуз Монтгомъри — с моминско име О’Хара — беше бивша мис Флорида и обичана водеща на новините по десети канал на телевизията в Маями в продължение на пет години, преди да срещне Клейтън. С други думи, преди изборите тя се радваше на по-голяма популярност във Флорида не само от съпруга си, но и от неговия републикански опонент.
О, освен това тя говореше добре испански и се предполагаше, че може да изпълни „Хава Нагила“ на кларинет.
Монтгомъри спечели президентския пост с двайсет и осем електорални вота преднина. Общият брой на електоралните вотове, които спечели, като се пребори във Флорида ли? Двайсет и девет.
— Представям на всички ви агента от ФБР Сара Брубейкър — обяви президент Монтгомъри, който седеше зад историческото си бюро и подписваше куп документи. На живо брадичката му изглеждаше още по-мъжествена, отколкото по телевизията. Засега дори не беше вдигнал поглед към нея. — Преди две вечери сериен убиец ѝ е правил компания за питие, а след това се опитал да я прегази на паркинга. Нали така, агент Брубейкър?
— Ъъ, да, господин президент — отговори тя.
Президентът най-сетне вдигна очи и се взря в Сара в продължение на най-дългите пет секунди в живота ѝ.
След това се усмихна леко, както правеше винаги когато спечелеше точка срещу опонента си по време на дебатите. Също както когато беше позирал за плакатите в кампанията.
— А пък аз си мислех, че аз съм имал някои лоши първи срещи — подхвърли той. — Елате да седнете, Сара.
Глава 61
Всъщност брифингът се оказа лесната част. Президентът слушаше внимателно, като си нахвърляше обичайните бележки. Не я прекъсна нито веднъж. Сара говореше ясно, сбито и се придържаше към фактите. Съвсем хладнокръвно. Странно, помисли си тя. Може би просто човекът е добър слушател.
После дойде ред на въпросите и отговорите.
Президентът седеше в едно кресло, очевидно „неговото кресло“, а сред останалите присъстващи бяха началникът на канцеларията му Конрад Гилмартин и прессекретарят му Аманда Кайл, която всъщност — каква ирония — малко приличаше на Си Джей от „Западното крило“. Предвид привичния маниер, с който двамата се настаниха на канапето от лявата му страна, очевидно това бяха „техните места“.
В единия край на канапето, разположено срещу тяхното, седеше Дризън, а в другия — Джейсън Хоторн, заместник-началникът на Тайните служби. Сара беше притисната между тях и изпитваше неприятното чувство, че е пътник на средно място в самолет.
Просто приятна сбирка в широк кръг.
Президентът прочисти гърло и изстреля първия си въпрос към Сара.
— Има ли причина да се предполага, че моят шурей би бил сред мишените на този убиец?
— Имате предвид дали е по-вероятна цел от всеки друг с име Джон О’Хара, така ли, сър? — попита тя.
— Да, точно така.
— Краткият отговор е, че още не знам.
Президентът бавно поклати глава. Изведнъж Сара престана да се чувства уютно в тази стая.
— Подобен отговор бих могъл да получа от кого да е, агент Брубейкър — изрече той. — Вие кой да е ли сте?