Президентът извъртя очи. Разбра какво имаше предвид.
— Странно, но думата „страх“ не е първото нещо, за което бих се сетил, нали? — отговори той. — Това би се оказало най-голямото постижение в живота му. Направо би полетял от възторг. Всички знаят, че е такъв.
Сара кимна.
— Включително и нашият сериен убиец.
Никой друг не каза нищо. Нямаше нужда. Стори го единствено президентът.
— Добра работа, агент Брубейкър. Харесвам начина ви на мислене.
— Благодаря, сър.
— Всъщност дължите благодарности на началника си Дан — отговори той. — Той настоя да ви доведе тук тази сутрин.
Сара се обърна към Дризън, който почти не беше продумал през цялото време. Тя не можеше да повярва. Беше ѝ казал, че президентът иска разговор с оперативните лица и е настоял специално тя да присъства.
С други думи, беше я излъгал.
А тя нямаше как да му е по-благодарна.
Глава 63
На връщане от Белия дом Дан я предупреди почти шеговито:
— Пази се от емоционалния спад.
— От кое? — учуди се Сара.
— Емоционалния спад — повтори той. — Само почакай.
Не ѝ се наложи да чака дълго. Почувства го минута след като седна зад бюрото си в Куонтико. Беше хвърчала нависоко, водила бе разговор в Овалния кабинет с главнокомандващия на страната. С президента. А сега какво? Отново се беше върнала към изходна позиция. Просто агент от ФБР.
Беше забелязала закачения зад гърба на Монтгомъри оригинал на Рокуел „Изграждането на Статуята на свободата“. Върху един шкаф стоеше култовата скулптура на Фредерик Ремингтън „Бронко Бъстър“. И двете бяха там благодарение на най-великия интериорен дизайнер: „Смитсониън“.
Сара въздъхна. Беше пак сама в мъничкия си кабинет, украсен със седмичната кръстословица. Единственото нещо, закачено на стената, беше издраскана дъска за писане с маркер, а най-близкото до скулптура беше таралежче магнит на бюрото ѝ, което държеше кламерите ѝ.
С други думи, преживяваше емоционален спад.
Имаше и още нещо. Пред Сара лежеше досието с данни за убиеца на Джон О’Хара и буквално ѝ се подиграваше. Външно не се различаваше от останалите папки — претъпкана, от жълт рециклиран картон. Но отвътре…
Не можеше да избяга от факта, че това досие предизвиква у нея различно усещане, някак по-лично. Беше се срещнала с него лице в лице, беше се здрависала с него. Гледаше го право в очите. Бяха светлосиви. Продължаваха да се взират в нея, да я предизвикват.
Сара отвори папката. За кой знае кой пореден път извади полицейските доклади и тези от извършените аутопсии. Прочете бележките си. Включи компютъра и отново започна да търси нещо, свързано с „Одисей“ или „Имате поща“.
След това продължи да работи по телефона. Говори с управителя на супермаркет „Брюър“ в Кандъл Лейк. Нямаха охранителна камера в близост до „Муви Хът“. Всъщност не разполагаха с камери никъде в магазина.
— Тук краденето на стоки от магазин не е разпространено — обясни управителят.
Тя се обади в „Кантина“ и говори с бармана, който беше сервирал първата бира на „Джаред“. Онази, която беше изпил, преди умишлено да пие от нейната.
— Дали има някакъв шанс да е платил с кредитна карта? — попита тя.
Беше наясно, че този шанс беше нищожен и клонеше към нула, но какво пък. Понякога се налага да стреляш надалеч, за да уцелиш.
Като стана въпрос за това… не трябваше ли някой да ми звънне?
Сара взе дневника си с телефони и провери списъка от хора, на които беше оставила съобщения. Шериф в Уинемука, Невада. Детектив във Флагстаф, Аризона. Главният библиотекар в окръжната библиотека „Кърн“ в Бейкърсфийлд, Калифорния. Всички бяха отговорили на обаждането ѝ.
С изключение на един.
Според базата данни на ФБР през последната година беше имало общо шестнайсет бягства от затвори и психиатрични институции. От тези шестнайсет само две бяха от значение. Едното беше на затворник от щатския затвор в Монтгомъри, Алабама; другото беше на пациент в психиатрична клиника „Игъл Маунтин“ в Лос Анджелис.
Снимката към досието на затворника от Алабама изключваше вероятността той да е убиецът. Не и ако този „Джаред Съливан“, когото беше срещнала Сара, не беше успял междувременно да свали близо стотина килограма, да не говорим за кинжалите, татуирани от двете страни на лицето му.