Отмъщението е мое и аз ще отплатя, кога им се разклати ногата; защото денят на загиването им е близък, скоро ще настъпи приготвеното за тях.
Едва бях прочел последния ред, когато чух глас зад гърба си. Някой беше влязъл в дома ми, в кухнята ми. Някой, когото този път бях убеден, че не познавам.
— Вие ли сте Джон О’Хара? — изрече непознатият глас.
Глава 68
Замръзнах, тялото ми остана напълно неподвижно в продължение на няколко секунди. Тези секунди ми се сториха цяла вечност. Или беше заради усещането, че ми остават едва няколко минути живот?
Ако бях на всяко друго място, но не и в дома си, вече щях да съм се навел светкавично към кобура на глезена си.
Само че моето бебче, и още по-важно, деветмилиметровата берета, която придържаше, бяха някъде в спалнята ми заедно с портфейла, монетите от джобовете и до половина изконсумираната ролка ментови бонбони.
Сега какво?
Следващият ми шанс. Посегнах надясно, стиснах най-близката дръжка от стойката с ножове „Вюстхоф“, поставена до печката, и се извъртях със стегната ръка, готов да метна хладното си оръжие.
Отново застинах.
И добре че го сторих. Иначе вероятно и тя нямаше да последва примера ми — а в нейната ръка беше пистолетът.
— ФБР! — извика и приклекна в позицията, на която ни учат през първата година. По-малка мишена, повече защитени органи.
Чак когато се увери, че има предимство, тя се пресегна към значката си. Дори от повече от шест метра можех да разпозная, че е истинска.
— Мили боже, изкарахте ми акъла! — изпъшках и оставих ножа.
Въздъхнах така тежко, че бих могъл да надуя гигантския балон пред „Мейсис“ за парада по случай Деня на благодарността.
И нейната въздишка беше тежка. Роки срещу моя Булуинкъл.
— Господи, можех да ви прострелям! — промълви тя и свали оръжието си.
— И аз от това се боях.
Кимнах към телевизора. На екрана отново показваха водещия на новините, както и онова заглавие: „Сериен убиец на хора с име Джон О’Хара“.
В мига, в който го видя, тя извъртя очи. Бяха зелени, не можех да не го забележа, също и колко привлекателна беше. И интересна в същото време. Имах чувството, че с опънатата си назад коса и дискретния грим се опитва да не изтъква вида си. Всъщност ефектът беше точно противоположен.
— Аз съм Джон О’Хара — потвърдих онова, което и двамата бяхме видели на екрана. — А вие сте?…
— Специален агент Брубейкър — представи се тя. Прибра в кобура своя глок 23. — Помислихте, че аз…
— Че се каните да ме превърнете в петата жертва — довърших. — Почакайте, вие откъде…
Определено си довършвахме изреченията взаимно.
— Позвъних на входната врата, но никой не отвори. Заобиколих отзад, а вратата към вътрешния двор беше отворена… не чухте ли звънеца?
— Никой не го чува, повреден е — обясних. — Боже, май наистина трябва да го поправя.
Тя се разсмя, но не на саркастичната ми забележка.
— Какво? — попитах. — Кое е толкова смешно?
— О, нищо — отвърна тя и погледна към плота пред мен.
Сведох поглед и видях неподходящия нож, който се канех да запратя по нея подобно на някой нинджа боец. Ножът наистина нямаше да ми е много от полза. Стегни се, О’Хара. Това беше седемсантиметров нож за белене.
Свих рамене.
— Не е особено впечатляващ, а?
— Не се тревожете, виждала съм и по-малки — подхвърли тя. — Освен това не е важен размерът, а как бива използван, нали?
Беше и забавна.
— Жените наистина ли вярват в това? — попитах.
— Всъщност не.
— Ох — възкликнах. — Значи наистина сте дошли да ме нараните.
— А, ето я и нея — отбеляза тя.
— Коя?
— Фалшивата скромност. Самоиронията. В досието ви пише, че сте експерт в тази област.
— Наистина ли? Какво друго пише? — поинтересувах се.
— Цял куп интересни неща, поне в тази част, която имам право да чета — сподели тя. — Всъщност точно затова съм тук.
— За да обсъждаме досието ми?
— Не. Да ви помогна.
— Бюрото вече ме прати при психоаналитик.
— Знам. Но той не може да направи за вас онова, което мога аз — отсече тя.
— О, така ли? И какво е то?
— Да ви опазя жив.
Спрях и се загледах в зелените ѝ очи.
— Добре. Мисля, че току-що напипахме общ интерес.
Глава 69
Репортажът от новините? Фактът, че тя се намираше в къщата ми? Беше напълно излишно да питам в кой отдел на Бюрото работи.
И все пак.
— Предполагам, че групата за поведенчески анализ не проверява домовете на всички Джон О’Хара в страната? — попитах.