И двамата се разсмяхме. Ха-ха. После дружно и бързо извадихме оръжията си.
В случай че бяхме на грешен път.
Глава 75
Чук, чук, кой е там?
Никой.
След кратка обиколка на къщата не открихме Нед. Със Сара се намирахме в малкото преддверие, настлано с теракотни плочки, откъдето бяхме започнали.
— Ти върви горе, а аз на долния етаж — предложи тя.
Сега ни беше нужно единствено да намерим следи, нещо, което да ни прати в правилната посока. Нед декодер. Кое беше следващото място, към което щеше да се насочи?
Ако това беше филм, би било твърде лесно. Щяхме да влезем в стая и да зяпнем при вида на стените, плътно покрити с мои снимки, като навсякъде лицето ми щеше да е зачертано с гигантски Х. След това да се натъкнем на маркирана пътна карта, която да ни покаже точното място, където Нед планира да извърши убийство.
Но колкото и близо да бяхме до Холивуд, това не беше филм.
Нямаше светилище, посветено на мен, нито пък очевидна следа, която ни чака. В интерес на истината нямаше почти нищо. Минимализъм в чистата му форма. Нора Синклер, интериорният дизайнер с око на убиец, може и да беше купила този дом за Нед, но определено не го беше обзавела.
Никой не го беше направил.
Единственото обзавеждане в двете спални на горния етаж бяха самите легла. Нямаше нито скринове, нито нощни шкафчета, нито дори лампи.
Оставаха дрешниците. По-точно два. Що се отнася до първия, този в гостната, той беше празен.
Най-накрая в дрешника в основната спалня открих единствените следи, че някой изобщо е живял в тази къща. Дрехите на Нед. Поне предполагах, че са неговите.
На дървени закачалки, сякаш специално разпределени точно на пет сантиметра разстояние една от друга, висяха панталони, ризи и няколко спортни сака. Проверяването на джобовете се оказа загуба на време. Всичките бяха празни.
Обичайно бих се притеснявал от ровенето из нечии лични вещи — въпреки случката с дневника на Оливия. Но тук нямаше нищо, което да изглежда „лично“.
До момента, в който се обърнах и го видях.
Под леглото беше пъхнато нещо. Първоначално помислих, че може да е куфар, но щом коленичих на пода, установих, че е дървена ракла. Освен това беше стара.
Издърпах я, вдигнах издрасканата ключалка и ръждивите панти изскърцаха. Какво имаш за мен, Нед?
Разочарование, ето какво.
Имаше играчки. Раклата беше претъпкана с детски играчки.
Взирах се нервно в тях. После изведнъж осъзнах нещо. Всички бяха еднакви.
Не напълно, но бяха варианти на едно и също нещо. Големи, малки, счупени, напълно запазени. Раклата беше пълна с играчки колички от един и същ модел. Всъщност това беше изключителна кола — хит от миналото.
Делориън.
Хм.
Глава 76
Не исках да се замислям твърде много за това най-вече защото не виждах как интересът или дори манията на Нед към тази конкретна марка кола може да ни доближи до него. Понякога кутията с играчки си е просто кутия с играчки.
И въпреки това се налагаше да ги огледам всичките. Никога не можеш да бъдеш сигурен.
Започнах да ги изваждам една по една. Не бях сигурен какво точно търся. С малко късмет щях да разбера, щом го открия. Всичко, което откривах, обаче, беше делориън след делориън, без значение дали беше дървен, пластмасов или метален.
До момента, в който стигнах до дъното.
Там, обърната с лицето надолу, лежеше малка рамка със снимка. Още преди да я вдигна и да я обърна, знаех чие лице ще видя.
На Нора Синклер.
Избърсах прахоляка от стъклото и се загледах. Изглеждаше точно толкова зашеметяваща, колкото си я спомнях. Високите скули и плътните устни. Лъчезарните очи и погалената от слънцето кожа.
Да: до момента това беше най-красивата серийна убийца, с която бях спал.
— Как върви? — провикна се Сара. — Откри ли нещо?
Фройд би прекарал цял ден в анализиране на неудобството ми от снимката, сякаш бях спипан да върша нещо нередно.
— Още не — извиках в отговор и върнах рамката на дъното на раклата.
Вдигнах я обратно почти на мига. Този път онова, в което се взирах, не беше лицето на Нора. Беше мястото на гърба, където се отваряше.
Не съм съвсем сигурен защо предприех следващите си действия. Дали беше това, че бях чел за човек, който открил копие на Декларацията за независимост зад картина, купена от гаражна разпродажба? Или може би заради навика на баба ми да добавя нови снимки, като оставя старите зад тях?
Знам само, че нещо ме накара да отворя задната част на рамката.