Глава 77
Изведнъж Сара се провикна отново, но този път думите ѝ не бяха насочени към мен.
— Не мърдай! — чух я да крещи.
Незабавно протегнах ръка към кобура си и хукнах през стаята и надолу по стълбите. Приземих се с трясък в преддверието и го видях да стои с гръб към мен с вдигнати ръце. Синклер? Наистина ли? Не, не може да бъде!
Той инстинктивно се обърна към шума от мен и очите му се разшириха от ужас, тъй като беше осъзнал неприятното положение, в което се беше озовал. Сара беше пред него; аз бях зад гърба му.
— Кой сте вие? — настоя Сара.
Той извърна лице към нея. Нервността му пречеше да даде смислен отговор.
— Аз… ъъ, аз… Доктор Брус Дръмонд. Аз съм… ъъ, психиатър.
— Защо сте тук? — попита тя, вече не така настоятелно.
— Новините… — започна да заеква той. — Когато… ъъ… се прибрах от работа, го видях по новините.
Двамата със Сара едновременно свалихме оръжията. Просто така изведнъж бяхме попълнили белите петна.
— Вие сте лекували Нед Синклер? — попита тя.
— Да, в продължение на година — отговори той и за пръв път си пое дъх. — Вие от полицията ли сте? Надявам се, че сте от полицията.
— ФБР — каза тя и показа значката си. — Аз съм агент Сара Брубейкър, а това е партньорът ми Джон.
Разумно от нейна страна да пропусне да спомене фамилията ми. Това със сигурност щеше да обърка още повече и без това разтреперания психиатър. А той имаше по-належащи тревоги.
— Може ли да си сваля ръцете? — попита.
— Разбира се — отговори Сара. — Всъщност можете да направите много повече. Можете да ни помогнете.
Влязохме в дневната на Нед, където идеята за спартанско обзавеждане беше развита в още по-крайна степен. Имаше канапе и кресло. Само това. Очевидно масичката за кафе беше оценена като напълно излишна.
Не че възнамерявахме да предлагаме на доктор Брус Дръмонд кафе. Нито пък напитки или ордьоври. Нямаше шанс и за коктейлни хапки — искахме само да го притиснем за повече информация.
— Да започнем с въпроса защо сте тук. — попита Сара. — Поддържахте ли връзка с Нед?
— От две години — не — обясни той. — Надявах се, в случай че го открия тук, да го убедя да се предаде. Когато пристигнах, вратата беше отворена.
— Не обмислихте ли първо да отидете в полицията? — попитах.
Дръмонд кръстоса крака.
— Нед никога не би се предал на полицията — изрече той без никакви емоции.
Вече се беше поуспокоил и стегнал; излъчването му на учен започваше да си проличава.
Сара усети и веднага смекчи тона. Умен ход: искаше да накара Дръмонд да почувства, че онова, което се опитва да направи, се оценява. Това беше най-добрият начин да го предразположим да говори за Нед.
— Вашата загриженост към него е разбираема — започна тя. — От колко време сте негов психиатър?
— Той ми стана пациент преди около пет години. Точно след като сестра му беше убита. Деканът на математическия факултет в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, мой приятел, беше предложил на Нед да се срещне с мен.
— За да му помогнете да преодолее мъката? — намесих се. И аз имах известен опит в тази област.
— Да, той беше много близък със сестра си — отвърна Дръмонд. После тихичко добави нещо почти без да иска. — Твърде близък.
Ако в разпита имаше нишка, която си струваше да се проследи, тя беше точно тази.
— Какво имате предвид? — наострих уши.
Дръмонд се поколеба.
— Виждали ли сте характеристиката на Нед от университета? Знаете ли защо си тръгна?
— Да — отговори Сара. — Там пише, че е бил уволнен заради перманентна липса на комуникация със студентите.
— Това е удобно — каза Дръмонд. — Другото би се отразило кошмарно на реномето на учебното заведение.
— Кое по-точно? — попитах.
— Истината — рече той.
Глава 78
Признавам едно на доктора: прикова вниманието ни.
Дръмонд се наведе напред в креслото и сключи ръце.
— Нед беше заварен да мастурбира пред снимка на млада жена в кабинета си в кампуса — обясни той.
Сара дори не мигна.
— Някоя от студентките? — попита тя.
— По-лошо е, отколкото можете да си представите — каза той. — Беше снимка на Нора.
Добре, това вече е нещо различно. Току-що завихме по булевард Безумие. Предвид коя е била снимката, вероятно трябваше да си измия ръцете.
Дръмонд продължи.
— Това се нарича болезнено разстройство на психосексуалното развитие. Не се наблюдава често при деца от едно семейство, но се среща.
— И вие продължихте терапията след инцидента? — попита Сара.