— Да. Поне се опитах — отговори той. — Фактът, че Нора беше мъртва, правеше нещата още по-трудни. Вече не беше обсебен само от нея, както можете да предположите, но и от въпроса кой я е убил. Твърдеше, че знае кой е.
— Сподели ли с вас име? — попитах.
— Не, и това беше най-лошото — отвърна той. — Настояваше, че лично ще има грижата.
— Грижата? — повтори Сара. — Имате предвид, че е възнамерявал да го убие?
— С такова впечатление останах — потвърди той. — И все пак без конкретно име не можеше да се третира като казуса „Тарасов“.
— Но твърдите, че все пак е представлявал заплаха за някого — настоя Сара. — Затова сте уредили приемането му в „Игъл Маунтин“, нали така?
— Да, почти година след като стана мой пациент.
Вдигнах ръка като ученик.
— Тарасов?
— Това е съдебно дело — обясни Сара. — „Тарасов срещу членоветех на управителния съвет на Калифорнийския университет“. Законът освобождава терапевта от задължителното запазване на поверителност, ако е наясно, че е застрашена трета страна.
Стрелнах я с поглед.
— Позьорка.
Тя се усмихна и след това отново се обърна към Дръмонд.
— Има нещо, което не разбирам — подхвана тя. — Нед отива в „Игъл Маунтин“ и остава там в продължение на повече от три години без инцидент. Един ден ей така решава да избяга. Брутално убива медицинско лице и тръгва на убийствен поход, а жертвите му имат едно и също име.
— Очевидно обвинява за смъртта на сестра си някого, който се казва Джон О’Хара — каза Дръмонд. — Искам да кажа, най-истински го обвинява.
— Да — съгласи се Сара. — Но защо е започнал сега? Какво е чакал?
— Приемете болезненото му разстройство като рак — започна той. — Нед беше в ремисия. Приемаше лекарства и импулсите, които е имал, са били контролирани. Били са в нормата.
— Точно това е въпросът ми. Какво се е случило, та нещата са се променили? — попита тя.
— И аз се питах същото — каза Дръмонд. — Затова, преди да дойда тук, се отбих в „Игъл Маунтин“. — Оказа се, че на етажа на Нед е била назначена нова медицинска сестра.
— Какво общо има тя? — учудих се.
— Тоест какво общо има той — поправи ме Дръмонд. — Бил е мъж с функциите на медицинска сестра.
— Него ли е убил Нед? — попита Сара.
— Да. Прякорът му е бил Професионалиста.
Свих рамене.
— Е, и?
Дръмонд се облегна в креслото.
— Сега ме попитайте какво е било истинското му име.
Глава 79
Десетки километри шофиране, хиляди километри във въздуха, различни часови зони и всичко това в рамките на двайсет и четири часа благодарение на нощен полет от международното летище в Ел Ей, за който стигнахме в последните секунди.
Сега двамата със Сара бяхме отново в колата ми в Ню Йорк и излизахме от паркинга за краткосрочен престой на летище „Кенеди“.
— Подушваш ли? — попитах и се заех да настройвам вентилацията. — Каква е тази миризма?
Сара се разсмя.
— Мисля, че е от нас.
Наведох се да помириша ризата си и бързо се отдръпнах.
— Леле… може и да е само от мен. Извинявам се.
— И от двама ни е, Джон. Сега имаме още нещо общо. Смърдим до небесата.
Надявахме се, че вземането на душ ни предстои съвсем скоро. Преди да се приземим, бяхме се разбрали, че ще отидем до моята къща в Ривърсайд и ще се изкъпем. Фактът, че колата под наем на Сара беше там, улесняваше вземането на решение.
Само дето не можехме да се договорим какво ще предприемем след това.
Опитах се за кой ли път да отстоявам позицията си, че трябва да се настаним някъде наблизо до дома ми и да чакаме Нед Синклер да се появи.
— Не е късно да размислиш — подхвърлих, щом се качихме на автострадата „Ван Уик“ по посока Кънектикът.
Също така за кой ли път тя ме скастри.
— Това не е мое нареждане — отсече. — И като стана въпрос за нареждания, ако съвсем скоро не се обадя на шефа си, ще загазя. Наистина.
Знаех доста за шефа ѝ Дан Дризън, макар и да го познавах само по репутация — забележителна репутация, ако мога да добавя.
Бързо назовете сериен убиец, действал през последните десет години, който да не е бил заловен.
Повече думи са излишни.
— Какво ще му съобщиш? — попитах.
— Че ми е отнело време да те открия, но най-накрая съм успяла — отговори тя.
— И после?
— Както казах, ще отидеш на сигурно място. И това определено няма да е къщата ти в Кънектикът.
— А „хотел Бюрото“, така ли?
— Вече с безплатно НВО — добави шеговито тя.