След невероятен брой телефонни обаждания и перипетии накрая бяхме успели да се свържем с останалите герои от „Брачни обети“ с помощта на местната полиция. Те бяха на сигурно място. По някаква причина убиецът ги беше пощадил. Каква ли беше причината?
Що се отнася до Чарли и Мелиса, в момента събираха багажа си в „Риц-Карлтън“ в Мауи и си тръгваха с охрана от ФБР благодарение на сътрудничеството, оказано от полицията в Хонолулу.
Не е нужно да споменавам, че не останаха много доволни. И все пак беше по-добре да съкратят медения си месец, отколкото живота си.
Сара взе мобилния си телефон.
— Трябва да се обадя на Дан — каза тя. — Чака да чуе докъде сме стигнали.
Разбира се, Сара се беше обадила на Дан Дризън няколко часа по-рано, за да го уведоми, че убиецът на Джон О’Хара не е единственият сериен убиец наоколо. Имаше си компания. Наричахме го Убиеца на младоженци.
За беда измислянето на прякора беше единственото лесно в случая. Оказа се, че разгадаването на всичко останало — мотив, причината да избере едни герои от „Брачни обети“ пред други и откъде знаеше как ще прекарат медения си месец — беше доста по-трудно.
Опитът ни да свържем жертвите по някакъв начин напомняше на редене на Рубик куб. Търсехме съвпадение в имената, местата, където са учили, професиите, социалния им статус — абсолютно всичко, от цвят на косата до първата среща на двойките. Така и нямахме успех. Нищо.
— Чакай, преди да звъннеш отново на Дризън, трябва да се обадим другаде — спрях я.
— Къде? — учуди се тя.
Отчаяно се нуждаех от душ, но имаше нещо, за което копнеех дори повече. Храна.
— Какво ще кажеш за най-близкия китайски ресторант? — попитах. — Умирам от глад. Направо ми прималява.
Сара кимна.
— Да, прав си. На мен също.
Не бяхме спирали да работим от момента на пристигането си в „Ню Йорк Таймс“, а нямахме нищо за ядене освен бонбонки „тик-так“.
Обадих се на Емили Ласал по вътрешната линия и я попитах къде бихме могли да поръчаме нещо за хапване. Тя се беше затворила в кабинета си от самото начало и следеше в интернет дали някой от потребителите на клюкарски сайтове няма да свърже рубриката ѝ „Брачни обети“ с убийствата на младоженци в медения им месец. Беше само въпрос на време.
— „Мин Чоу“ е точно на ъгъла и правят доставки — каза тя. — Препоръчвам пиле „кун пао“.
— Чудесно. Знаете ли номера? — попитах.
— Можете да поръчате онлайн от техния… — гласът ѝ заглъхна.
Реших, че връзката е прекъснала.
— Там ли сте? — попитах.
— Почакайте една секунда — отговори тя.
Оказаха се десет секунди или колкото време ѝ беше нужно да дотича до конферентната зала на невероятно високите си токчета. Беше останала без дъх, когато влетя през вратата.
— Помните ли като ви казах, че съм ви дала всичката информация, с която разполагаме за представените в „Брачни обети“? — попита тя.
Двамата със Сара отговорихме в един глас:
— Да.
— Е, току-що ми хрумна още нещо — сподели тя.
Глава 85
Това беше. Връзката. Буквално.
— Уебстраници — каза Ласал, стиснала двата реда перли на шията си. — Напоследък двойките си имат собствени сватбени уебстраници… поне част от тях.
Преди да е успяла да се изкаже докрай, пръстите на Сара вече шареха по нейното блекбери.
— Аз ще се заема с жертвите — обяви тя.
Бързо взех макбука, с който Ласал ни беше услужила. Разделяй и владей.
— Аз ще се заема с останалите — казах.
Тоест, с пощадените двойки.
Написах в гугъл имената на първата двойка в списъка ни — Памела и Майкъл Итън. Тяхната история беше публикувана в рубриката седмица след тази на семейство Келър. Към имената прибавих и още няколко думи, които се предполага, че се споменават в сватбен уебсайт — списък с подаръци и тържество. Това би трябвало да свърши работа, помислих си.
Но не постигнах нищо. В същото време Сара кресна, сякаш беше петък вечер в игрална зала:
— Бинго!
— Коя двойка? — попитах.
— Пиърс… от летището — отговори тя. — В началото на страницата се споменава, че е била създадена от кума на Скот Пиърс. — Тя превъртя информацията и набързо я прегледа в телефона си. — О, виж, има дори тема „Меден месец“.
— Божичко… Описва ли се къде точно са отивали?
— По-лошо — отговори тя и ми прочете: — „Влюбените гълъбчета ще излетят от летище „Кенеди“ за Рим на следващия ден. Сигурно при толкова много направени полети с „Делта“ ще получат добро намаление.“