— Да, не разчитай на съдействието на Уолш — казах. — Действай чрез Дризън.
Сара се обърна към Ласал.
— Кога излиза в интернет неделната сватбена рубрика? — попита тя.
— В събота в пет.
Това ни даваше на разположение по-малко от три дни. Погледнах часовника си. Шейсет и осем часа, за да съм съвсем точен.
— Невероятно — възкликна Сара. — Кой би си помислил, че планирането на фалшива сватба би било по-трудно, отколкото на истинска?
— Е, поне има нещо, което да очакваме с нетърпение — изрекох без капка емоция.
— И кое е то?
— Медения месец, разбира се.
Глава 87
— Някак винаги съм си мечтала за Париж — сподели Сара. — Представи си хотелска стая на Левия бряг с изглед към Айфеловата кула — тя огледа тесничкото ни грубовато бунгало и чамовата ламперия и се изкиска тихичко. — Това не е Париж.
Не, не беше. Не приличаше ни най-малко дори.
Но за Синди и Зак Уелкър, двойка любители на природата, които се запознали — както се казваше в рубриката „Брачни обети“ — при интересни обстоятелства по време на катерене в Телгорайд, беше идеално. Две седмици в бунгало в планината Луис, далеч навътре в Национален парк Шенандоа, Вирджиния. Малко уединение и блаженство сред чудната природа.
„Ха, кой знае? — написа Зак, иначе познат като мен, в сватбената ни уебстраница. — Може и да излезем един-два пъти по време на медения ни месец за истинско катерене.“
Ясно, че бунгалата в планината Луис не бяха чак толкова усамотени, не и ако си наясно какво — или кого — търсиш. Петнайсет долара автомобилна такса при входа на парка и си вътре.
На бас, че всеки сериен убиец би могъл да се справи.
Така се надявахме със Сара, а също и четиримата агенти от Вашингтон, спотаени в храстите отвън. Агентите от Вашингтон се сменяха със свои колеги на осемчасови дежурства.
Това беше задължително условие, за да може Дан Дризън да се примири с плана. Така или иначе, той не беше ентусиазиран от идеята, но не можеше да пропусне възможността да съм напълно заобиколен от други агенти. Убиеца на младоженци нямаше да знае откъде му е дошло, а Убиеца на Джон О’Хара дори нямаше да има представа къде да ме търси.
С други думи, идеята ми не беше чак толкова налудничава, колкото му се беше сторила в началото.
Същото важеше и за Франк Уолш, изпълнен с желание да затвори очи пред достатъчно много правила и бариери, та практически да прекрати отстраняването ми. Бях получил обратно значката и оръжието си.
— До второ нареждане — предупреди ме той.
Като се прибавеха задружните усилия на Дризън и Уолш да извиват ръцете на „Ню Йорк Таймс“, че да приемат да ни сътрудничат с фалшива статия в „Брачни обети“, ето как със Сара се озовахме в ролята на запалени по екологията и здравословното хранене младоженци. Аз наричах двама ни „семейство Бирщок и Глок“.
Сега единственият въпрос беше дали планът ще проработи.
Най-накрая с пълно съзнание за иронията Сара сподели:
— След всичкото време и усилия, които вложихме, наистина ще остана ужасно разочарована, ако никой не се опита да ни убие.
Глава 88
— Меден месец в Париж, а? Звучи добре — казах и си налях още малко кафе от печката.
Тъкмо бяхме приключили с вечерята и се бяхме настанили в малкия кът пред спалнята. Колкото и скромно да беше бунгалото ни, за щастие беше водоснабдено, имаше малка кухня и електричество.
Комарите бяха бонус.
— Ами ти? — попита Сара и се мушна в суичъра си от университета в Колорадо, който се предполагаше, че е завършила Синди Уелкър. — Къде би искал да прекараш твоя…
Гласът ѝ заглъхна и лицето ѝ почервеня от срам. Беше забравила. Вече се бях женил. Вече бях имал меден месец.
— Няма нищо — успокоих я.
— Съжалявам.
— Няма нищо, наистина. За сведение, ходихме в Рим.
— Добре ли прекарахте?
— Направо страхотно — отговорих. — До момента, в който си счупих ръката.
— Счупил си си ръката по време на медения си месец?
— Да. Спънах се и паднах по Испанските стълби, докато ядях двоен шоколадов джелато.
Тя започна да се развеселява. За толкова привлекателна жена имаше доста шантав смях, приличаше на този на Арнолд Хоршак от „Добре дошъл отново, Котър“. Харесваше ми.
— Знам, доста смотано, нали? — аз също се разсмях. — Но сладоледът беше дяволски добър.
Струваше ми се, че досега двамата със Сара почти не бяхме разговаряли за живота си извън работата. Беше приятно. Естествено. Усещах, че и тя чувства същото.