— Е, разкажи ми за двете си момчета — помоли тя.
— А, това е любимата ми тема…
Разказах ѝ за Макс и Джон Джуниър, като се опитвах да сведа прекомерната си бащинска гордост до минимум. Обаче ми беше трудно да сдържам ентусиазма си, особено след като толкова ми липсваха. Приключих да обяснявам колко са прекрасни, Сара просто се взираше в мен и се усмихваше.
— Какво? Какъв е този поглед? — попитах.
— Мислех си, че са големи късметлии да имат теб за баща — отговори тя. — Те са целият ти свят, нали?
— Да, но всъщност е точно обратното. Аз съм късметлията — казах. — А сега за теб. С приятеля ти искате ли деца?
Тя ме стрелна с поглед.
— Добър опит, О’Хара. Искаш да узнаеш дали се виждам с някого.
— Е, все пак това е меденият ни месец. Редно е да съм наясно.
— В такъв случай отговорът е: не. В момента не ти изневерявам с никого.
Отворих уста да кажа нещо, но тя ме спря с вдигната длан.
— И моля те, не ми казвай колко изненадващо е това — заговори тя. — Знаеш, че нямам приятел.
— Всъщност исках да кажа, че те разбирам. Вероятно никак не ти е лесно.
Тя ме погледна колебливо.
— Какво имаш предвид?
— Ти си жена агент от ФБР. Обучена си за ръкопашен бой и носиш оръжие — обясних. — Повечето мъже биха се почувствали застрашени.
Погледът ѝ изведнъж се промени. Взираше се в мен, сякаш бях надникнал в най-съкровените ѝ мисли.
— Откъде го знаеш? — попита тя.
— Просто предположих — отвърнах. — Но да не ти хрумнат разни идеи. Още възнамерявам да спя на канапето тази нощ.
Тя отново се разсмя. Аз също. А после и двамата престанахме.
В бунгалото настъпи непрогледна тъмнина. Всички лампи, включително и тази на верандата отвън, бяха угаснали.
Токът беше спрял.
Глава 89
Не бях сигурен кой звук чух първо, този от счупени стъкла или от изстрелите. Бях дяволски сигурен обаче, че усетих куршума, който одраска рамото ми.
— Долу! — изкрещях. — Долу, Сара!
Очите ми бяха привикнали с тъмнината достатъчно, че да видя Сара да се хвърля на пода заедно с мен, а следващите куршуми — един, два, три — минаха през прозореца и върху нас се посипаха стъкла. Как се случи така, по дяволите?
Посегнах към своя глок и чух, че и Сара прави същото. Междувременно изстрелите навън бяха заглъхнали. Беше ли свършило? Или това беше само прекъсване?
Прошепнах на Сара:
— Добре ли си?
— Да — отговори тя. — А ти?
— Да. Един ме одраска, това е.
— Сигурен ли си?
Притиснах рамото си с длан. Има кървене и кървене. За късмет моето беше от първия тип.
— Добре съм — уверих я. — Вратата или прозореца, кое избираш?
Това означаваше: кое искаш да прикриваш?
— Вратата — каза тя.
Вдигнах ръце към прозореца и събрах лакти. Имаше още един прозорец, но той беше съвсем мъничък, в спалнята, и бяхме далече от него.
— С какво стреля? М16? — попитах.
Предположението ми беше доста обосновано предвид трите залпа стрелба и малко по-пронизителния звук на оръжието.
— Или е това, или карабина М4 — отговори тя. — Трудно е да се прецени от такова разстояние.
— Поне четирийсет метра.
— Може и да са повече — каза тя.
— И успя да прекъсне електричеството преди това?
— Очила за нощно виждане — казахме двамата едновременно.
Стрелецът трябва да беше с очила за нощно виждане.
— Мамка му, къде е този фенер? — изсумтях.
Имахме два в бунгалото. Къде ли са?
— По-важното е — добави Сара — къде са всички останали?
Права беше. Къде е подкреплението ни от четирима агенти от всички страни? Дори стрелецът да се бе появил зад тях, вече трябваше да са го спипали.
Освен ако той не се беше справил с тях преди това.
Не. Нямаше начин. Не и с четиримата агенти.
Радиостанцията на кръста ми изпращя.
— Има ли ранени? — чу се приглушен глас.
Взех радиостанцията и прошепнах в отговор:
— Засега сме добре. Сигурно носи…
— Да, очила за нощно виждане — прекъсна ме агентът. — И аз съм с такива.
Не бях сигурен кой точно трябва да е на смяна пред бунгалото. Този поне ми се струваше опитен.
— Кой е това? — обърнах се към Сара.
— Карвър — припомни ми тя. — Агент Карвър.
С пълна сила можеше да се каже, че е подкреплението.
Глава 90
Единственото по-лошо от адския грохот около нас беше чувството на безпомощност, което го съпътстваше.
Всичко се случи толкова бързо. Яркият лъч светлина пред прозореца ни, последван от артилерийска стрелба, отекваща в гората.