Наведох глава, за да прочета ситния шрифт, но слънцето, осветяващо металния цилиндър, ме заслепи.
— Хей, някой ще спусне ли завесите? — помолих.
Те бяха дръпнати така, че откриваха целия прозорец.
— Дадено — отговори друг полицай.
Беше млад италианец с гарвановочерна коса, сресана назад. Тръгна към прозореца, тялото му за миг препречи светлината, но беше достатъчно, за да видя надписа на бутилката, която беше най-близо до мен. Само че не беше пълна с кислород.
О, не! Не! Не! Не!
Но вече беше твърде късно.
Първият изстрел мина през прозореца, уцели младия полицай право в гърдите и причини експлозия от кръв и кости.
Вторият изстрел пръсна главата на полицая, който стоеше до Сара.
— Долу! Всички залегнете!
Тя искаше точно това, искаше всички да се махнат от пътя ѝ, след като ни беше събрала на едно място. Не стреляше с обикновени куршуми, а с едрокалибрени и запалителни.
С други думи, бяха идеални за взривяване на газова бутилка.
Третият изстрел би убил всички ни, ако някой не беше бутнал леглото, като се хвърляше за прикритие на земята. Бутилките се разместиха. Куршумът разкъса пружините, но не удари бутилка.
Хвърлих се към двойния матрак. Усетих как шевовете на рамото ми се скъсаха, щом бързо го вдигнах с всички сили.
Бутилките хвръкнаха, издрънчаха по твърдия дървен под и се изтъркаляха във всички посоки.
— Всички вън! — извиках. — Веднага.
В суматохата в спалнята проехтя следващият изстрел, но не последва експлозия. Не беше уцелила никоя от бутилките.
Вратата към коридора приличаше на тясна безпощадна фуния в опита ни да се измъкнем от дневната пред спалнята. Всички тичаха, буквално си спасяваха живота.
Аз бях последен, а Сара — точно пред мен. Ако успеехме да се измъкнем от апартамента преди следващия изстрел, тогава може би имаше някакъв шанс да се спасим.
БУУМ!
Глава 98
Силата на експлозията ме повали на дъсчения под, а гърбът ми беше облизан от огнено кълбо. Горещината беше толкова силна, че усетих как ризата се топи върху кожата ми.
От болката ми се искаше да закрещя, но в същото време ѝ бях ужасно благодарен. При взрив като този? Единственият начин да не чувствам болка беше, ако съм умрял.
— Господи, боли! — простена Сара.
Още една добра новина. И тя беше жива. Дори беше малко по-добре от мен. Ще ми се да можех да кажа, че съм се опитал да я защитя. Но истината е, че просто изхвърчах към нея, а гравитацията свърши останалото. Тя лежеше по гръб, а аз бях върху нея. Носовете ни направо се докосваха.
— Добре ли си? — прошепнах.
— Струва ми се, че да. А ти?
— Гърбът ми е малко попрепечен. Ще мине.
Тя не каза нищо повече. Не беше необходимо. Виждах го в погледа ѝ. За нея наистина беше важно, че съм добре.
Чувах сирените в далечината. Завесите в дневната горяха. Също и диванът и килимът. Имаше вероятност някоя от газовите бутилки да не беше избухнала.
Засега.
— Хайде — подкани ни Харис. — Трябва да се махаме оттук.
На улицата пред сградата на Макинтайър цареше хаос. Пожарните и нови полицейски коли си проправяха път през трафика и от всички страни се виждаха въртящи се светлини.
На тротоара се бяха скупчили наематели и съседи, които се озъртаха смаяни и уплашени. Огледах се наоколо, най-после възстановил дишането си. Възрастна жена в червен халат стискаше броеница от палисандрово дърво и се молеше. До нея стоеше млада мексиканка, гушнала мъничкото си момченце.
Сара даваше описание на Коул, за да могат дванайсет полицаи да обиколят района от всички страни. Останалите ни последваха в претърсването на сградите зад тази на Макинтайър от мазетата до покривите.
В това време Харис по радиостанцията свикваше полицаите от близките станции на метрото.
— Насам! — извиках още на първия покрив, на който се бяхме качили.
Върху хидроизолацията на покрива, гледащ към апартамента на Макинтайър, близо до ръба, имаше триножник, на който беше подпрян снайпер СПП; познавах го по име, защото се използваше от екипа за спасяване на заложници във ФБР.
— СПП — разпозна го и Сара в мига, в който го зърна. — И това ако не е ирония.
Права беше. СПП означаваше „специална полицейска пушка“. Седеше подигравателно срещу нас с разпръснати гилзи наоколо.
— Всяка врата! — кресна Харис. — Ще потропаме на всяка врата!
Отново се изчаквахме, този път на слизане от покрива по стълбите, и в същия момент радиостанцията на Харис изпращя. Обаждаше се полицай от улицата. Беше открил свидетел. тоест свидетелят беше открил него.