Бе мъж, който живееше на последния етаж в сградата зад тази на Макинтайър. Отгоре имал пълна видимост към Марта Коул след експлозията.
— Какво е видял? — попита Харис.
Полицаят се поумълча.
— Няма да повярвате — каза най-накрая.
Глава 99
Първата ми цинична мисъл беше: искаш ли да се обзаложим?
След всичко, на което бях станал свидетел през годините — да не говорим за последните няколко дни, — дали беше останало нещо, на което да не повярвам, нещо, което да ме изненада?
Е, трябваше да призная, че в този случай стана така.
Същото се отнасяше и за Харис.
— Повтори — каза той по радиостанцията.
Чухме за втори път разказа на полицая, който наблягаше на всяка дума. Особено на последните.
— Свидетелят твърди, че видял жена да тича по покрива след експлозията — обясни той. — Била облечена в сватбена рокля.
Харис не пропусна нито дума. Освен това не приемаше нищо за даденост. Щеше да прати известие до всички полицаи в района, а и извън него. Подробностите бяха от значение.
— Сватбената рокля — заговори той. — Цветът ѝ… бяла ли е била?
— Да — отвърна полицаят, а в тона му се усещаше типичният нюйоркски сарказъм. — Булките се обличат в бяло.
Каква гледка само. Докато се опитвах да си го представя, нещата като че ли се нареждаха по местата си. Цялостната картина.
— Божичко, казвала е истината, нали така? Просто е обърнала ролите.
— Какво имаш предвид? — попита Харис.
— Не Марта Коул е развалила годежа. Бил е Макинтайър — обясни Сара, която веднага беше влязла в крачка. — Това е нейният мотив, не неговият. — И посегна към мобилния си телефон.
— Какво правиш? — попитах.
— Мислиш, че се е издокарала без причина? Съмнявам се — каза тя.
Бях прекарал достатъчно време със Сара, за да знам, че следва интуицията си. Личеше си по изражението ѝ, по начина, по който прехапваше долната си устна. Проблемът беше, че не бях на нейната вълна.
До момента, в който набра номера.
— Емили Ласал, моля — каза тя. — Кажете ѝ, че се обажда агент Брубейкър и е спешно.
Глава 100
На Ласал ѝ бяха необходими няколко щраквания по клавиатурата в кабинета ѝ в „Ню Йорк Таймс“, за да открие това, което ни беше нужно. Файловете ѝ бяха прецизно подредени, както и всичко останало при нея.
Сара включи високоговорителя точно навреме, за да чуем:
— Открих я — обяви Ласал.
Ставаше дума за статията от рубриката „Брачни обети“, която така и не беше стигнала до публикуване. Женитбата на Марта Коул и Робърт Макинтайър.
По-голямата част от материала беше това, което Коул беше подала на сватбения отдел на вестника. Останалото бяха бележки, направени от редакторите на Ласал, чиято задача беше да потвърдят информацията. Както установихме, трябваше да се направи бърза проверка, за да се отсеят действителните младоженски двойки от многобройните фалшиви съобщения, пратени от шегаджии.
— Какво търся? — попита Ласал.
— Само едно нещо — уточни Сара. — Посочва ли се къде са планирали да се оженят Коул и Макинтайър?
— Имате предвид града?
— Не. Конкретната църква.
— Нека да проверя.
Сара отново прехапа долната си устна, напълно завладяна от предчувствието си, а аз наблюдавах как се споглеждаха Харис и останалите полицаи, сякаш си казваха: леле — тази история може ли да се окаже още по-заплетена, отколкото досега.
Аз залагах, че да.
Ласал бързо прегледа файла на Коул и Макинтайър и прочете на глас определени параграфи, сякаш бяха част от презентация с програма пауърпойнт.
— Живеят в Бруклин… запознали се в армията… и двамата са сержанти…
Харис примигна.
— Почакайте: и двамата са били в армията?
— Очевидно — казах аз.
Стрелянето със снайпер със смъртоносна точност не беше сред уменията, които можеш да добиеш на вечерен курс в Ню Скул. Но къде Коул се беше научила да лъже така добре? Бих се засрамил, че се оставих да ме заблуди, ако не беше толкова дяволски опитна.
— Добре, открих го — обади се Ласал. — Тук пише, че трябвало да се състои в „Сейнт Алегзандър“ в Бруклин.
— По дяволите — обади се Харис. — Мислите ли…
— Емили, там има ли адрес? — попита Сара.
— Не, само име.
— Знам къде се намира тази църква — чу се глас.
Обърнах се и видях, че един от полицаите е пристъпил напред. По му физиономия му се четеше, че е новак.
— Наблизо ли е?
— На около двайсетина пресечки — отговори той. — Сестра ми я посещава.