Изведнъж и най-оптимистичният ни сценарий се превърна във възможно най-лош. Ако инстинктът на Сара не я подвеждаше и Коул се беше запътила точно натам… какво възнамеряваше да прави?
Единственото сигурно беше, че трябваше да предупредим всички, които можеше да са в църквата. Надявах се да няма никой.
Край с надеждите.
Радиостанцията на Харис изпука отново. Същото се случи и с радиостанциите на останалите в групата. Чу се пращене, а след това гласът на диспечерка.
Тя съобщи код 417. Въоръжено лице.
— Вероятно има заложници — допълни.
Още преди да е изрекла адреса, Сара, аз и всички останали вече бяхме хукнали към паркираните патрулни коли.
Глава 101
Повече от дванайсет полицейски коли, които звучат поне като шейсет с включените си сирени, имат интересната способност бързо да отпушат задръстването. Харис караше; Сара и аз се държахме. Взехме двайсетте пресечки най-много за две минути.
На пръв поглед положението пред „Сейнт Алегзандър“ беше истинско въплъщение на иронията. Всичко напомняше именно за венчавка — или поне за края на такава. На стълбите се бяха скупчили голям брой доброжелатели, готови да поздравят булката и младоженеца, които сякаш всеки момент щяха да излязат от църквата, хванати под ръка.
— Господи, ще трябва да махнем всички оттук — казах в мига, в който Харис спря до бордюра.
Знаехме каква беше съдбата на последната сграда, в която се беше прицелила Коул.
Присъстващите отвън бяха лесни за отдалечаване: определено подлежаха на контрол. Истинският проблем бяха хората вътре в сградата. Думите на диспечерката продължаваха да отекват в главата ми. „Вероятно има заложници.“
Слязох от експлоръра на Харис без отличителни знаци и едва не ме прегази патрулна кола. Те вече бяха навсякъде, прииждаха на талази.
Всички полицаи се приближиха към тротоара, а Харис, Сара и аз тръгнахме нагоре по стъпалата на църквата. Тъкмо се канех да извикам, за да привлека вниманието на тълпата, когато млад свещеник с късо подстригана рижа коса и лунички пристъпи напред.
— Вие от агентите на ФБР ли сте? — попита ме той.
Странен първи въпрос. Откъде знаеше?
— Да. Аз съм агент О’Хара.
— О, добре — въздъхна той. — Слава богу, че сте тук.
— Бяхте ли вътре? — попитах свещеника.
— Всички бяхме там, но тя ни пусна — отговори той. Веднага побърза да се поправи. — Почти всички нас.
— Кой още е вътре?
— Друг свещеник. Отец Рийз.
— Някой друг?
— Не, само той. Имахме репетиция на хора, когато влетя жена, облечена в сватбена рокля. Отначало си помислих, че е някаква шега. После видях оръжието.
— Пистолет или нещо по-голямо? — попита Сара.
— Пистолет — каза той. — Носеше и още нещо. Приличаше на голямо зелено шише с безалкохолна напитка. Само че нямаше етикет.
На бас, че не е било „Севън Ъп“.
— Какво каза тя? — попита Сара.
— Че всички може да си тръгнат с изключение на един човек. — Той се обърна към Сара и допълни: — Отец Рийз настоя да е той.
— Имаше ли още нещо?
Той кимна.
— Да. Съобщение.
— За кого? — попитах.
— За вас — отвърна той. — И за агент Брубейкър. — Обърна се към Сара. — Предполагам, че сте…
— Аз съм — довърши Сара.
— О, добре — отдъхна си той. — И двамата сте тук. Тя иска да говори с вас. И с двамата.
Глава 102
— Не го правете — намеси се Харис. — Не влизайте вътре. Това е ужасна идея. — Той посочи към алеите от двете страни на „Сейнт Алегзандър“, които разделяха църквата от околните постройки. — Трябва да има поне още две места, откъдето да се влезе, без тя да разбере. Специалният отряд ще пристигне след по-малко от десет минути.
— Ами ако не разполагаме с десет минути? — попита Сара. — Аз мисля, че ги нямаме.
— Тя вече уби повече от дванайсет души, а сега е облечена в сватбена рокля и размахва пистолет — добавих.
С това сложих край на опитите на Харис да ме разубеди.
— Ти какво ще кажеш? — обърнах се към Сара. — Идваш ли?
Тя извади своя глок от кобура и го затъкна отзад в колана.
— Нека поне проверим останалите входове — примирено предложи Харис. — За всеки случай.
Две групи от по четирима души се разделиха от двете страни на църквата. След по-малко от минута имахме отговор и от двамата.
— Страничната врата е отключена — прошепна един от полицаите в радиостанцията на Харис.
— Вратата на мазето води към стълбище надолу — прошепна друг. — Също е отключена.
Харис отново ме погледна.