Накрая сякаш се беше отегчила от отровите или пък бе искала да демонстрира възможностите си, като заложи взрив на шхуната на Паркър и Саманта Келър, пуснала котва край Бермудските острови?
Всичките ми въпроси откриха своя отговор след известно време. Или поне стигнах до информация, която те кара да поклатиш глава и да си кажеш: е, може това да е обяснението.
Около час след смъртта на Марта Коул военното ѝ досие беше изпратено на Дан Дризън, а той ни препрати съответната информация по електронната поща.
— Заповядай — каза Сара и ми подаде телефона си, след като беше прочела съобщението.
Тъкмо бяхме уточнили официалното изявление с детектив Харис и двамата следователи от най-близкия участък в Бруклин.
Дори се бях обадил на Уорнър Бреслоу, който беше в Лондон по работа. Бях му съобщил новините такива, каквито бяха. Убийствата на сина и снаха му бяха по-безсмислени, отколкото можеше да си представи. Дали фактът, че знае кой е извършителят, щеше да го успокои? При човек като Бреслоу, боя се, че отговорът беше не.
— Е, ще разговаряме отново, когато се прибера — каза ми той. — Свърши добра работа, Джон. Благодаря ти.
Докато четях електронната поща от Дризън, не можех да не се сетя за онези песимисти и привърженици на теории на конспирацията, които поставяха под съмнение факта, че Лий Харви Осуалд е успял да изстреля три куршума от пушка с ръчно презареждане само за осем секунди. Няма начин, това е твърде бързо! Трябва да е имало и втори стрелец! Това, което, разбира се, поддръжниците на тези теории като че ли все забравят, е, че Осуалд не е бил някой самоук наркоман, който е тренирал стрелба по консервни кутийки в задния си двор. Осуалд беше получил най-доброто военно обучение в света — на всичкото отгоре за сметка на Чичо Сам. В морската пехота на Съединените щати.
Като сержант от армията Марта Коул бе обучена в широк кръг от дисциплини, в това число боравене с всякакви оръжия, експлозиви, разузнаване и унищожаване. Умна, спортна фигура и пристрастена към адреналина. Това гласеше психологическата ѝ оценка.
Подобна характеристика означава сто процента отличен войник. По време на мисията си в Афганистан тя е била точно това. Проблемът е възникнал, след като се е прибрала у дома. Неофициалният термин е „високорискова“. Подобно на ферари, блокирало на пета скорост, тя не е можела да намали оборотите и да се върне към баналностите на цивилния живот. Ню Йорк може и да е град, който никога не заспива, но не може да се мери с денонощните опасности в Афганистан и групировките на талибаните.
В крайна сметка цената се оказала връзката ѝ с Робърт Макинтайър. След това целият ѝ живот се превърнал в експлозия от гняв и отмъщение.
Бяхме стигнали до отговора на въпросите защо и как. Оставаше единствено да разберем какво. Какво следва?
Коул вече я нямаше, но някъде Нед Синклер още кроеше планове за смъртта ми. Щях да се тревожа за него утре. Тази вечер бях прекалено уморен и мозъкът ми беше прегрял.
Сара се ръкуваше с Харис, благодареше и си вземаше довиждане. В секундата, в която той си тръгна, аз се приближих към нея. Тя се усмихна. Аз също ѝ се усмихнах. После се наведох и зашепнах в ухото ѝ.
Тя се замисли само за част от секундата.
— Категорично — отговори.
Глава 106
Господи, какво ви е сполетяло вас двамата?
Човекът, който ни наливаше шотовете текила така и не ни попита открито. Не го направиха и редовните посетители в бара, които не можеха да се сдържат да не ни зяпат. Дрехите ни бяха изпокъсани и обгорели, а лицата и ръцете ни мръсни. Най-общо казано, изглеждахме, сякаш ни бяха влачили до ада и обратно.
За щастие, не ни беше грижа.
След шест шота текила вече изобщо не ни интересуваше.
Със Сара се бяхме настанили на последните два бар-стола в края на бара в първото заведение, което открихме в района на „Сейнт Алегзандър“, сервиращо алкохол. Беше малко ресторантче на име „Двойки и осмици“, от онези квартални заведения, чийто специалитет за вечерта е написан на черна дъска, а трофеи от турнир по софтбол красят стените.
— Леле — ахнах от изумление, след като Сара гаврътна поредния шот с лекота. — Нямах представа.
— За кое? — попита тя, млясна с устни и ги попи.
— Че можеш да пиеш така. Та ти дори не си ирландка.
Тя се засмя.
— Да, знам, а съм и момиче.
— Не познавам друго такова.
— Внимавай, О’Хара — предупреди ме тя. — Това опасно много прилича на комплимент.