— Трябва да е от текилата.
— В такъв случай е време за следващата.
Тя махна на бармана, който зареждаше хладилника под касовия апарат с бира — кафяви и зелени бутилки „Будвайзер“ и „Ролинг Рокс“.
— Сигурна ли си? — попитах.
Тя скръсти ръце.
— Не беше ли точно ти този, който ми пошепна, че двамата трябва да се напием?
Почесах се по главата.
— Мотае ми се смътен спомен. Струва ми се, че имаше нещо такова.
— Тогава престани да бъдеш такъв женчо. Пий или отстъпи мястото си на някой, който го може.
— Добре, щом така искаш.
Барманът пристигна с бутилка „Патрон“ в ръка. Тоя филм вече го беше гледал и преди.
— Нека да позная — каза той. — Още по едно?
Поклатих отрицателно глава.
— Нека да са по две — казах. — Имахме си проблеми в службата последните два дни.
Барманът се изкиска тихичко и се зае да налива, а аз извадих портфейла си. Не мога да кажа, че онова, което последва, беше планирано, но сякаш имах вале каро в играта „Кỳпи“: знаех че държа добра карта.
— Какво е това? — попита тя. — Сметката ли ще плащаш?
— Не е кредитна карта.
— Прилича на такава — каза тя и я взе от ръцете ми. Огледа я отпред и отзад. — По нея няма нищо.
Права беше: нямаше нищо. Беше черна, лъщяща до блясък и с дебелина на чип за покер. Но както беше казала Сара, по нея външно нямаше нищо. Предполагам, че беше вътре.
— Добре, предавам се. Какво е? — попита тя.
— Въпросът е какво прави.
— И какво прави?
Взех си я от ръцете ѝ.
— Има само един начин да проверим — казах.
След това — бам, бам — надигнах двата шота текила пред мен. Прибрах картата в портфейла си и извадих пари в брой.
Сега да платя сметката.
— Задръж рестото — обърнах се към бармана и се свлякох от бар-стола.
— Чакай — къде отиваш? — учуди се Сара.
Вече бях изминал половината път до вратата и не чувствах никаква болка.
— Където и ти — отговорих.
Глава 107
Взехме такси обратно за Манхатън, право към Горен Ист Сайд. За да бъдем точни, пресечката на Шейсет и трета улица и Пето авеню. Още преди портиерът да е успял да отвори вратата, Сара отгатна.
— Бреслоу? — попита тя.
— Аналитичните ти способности са… много добри.
Щом се качихме в асансьора, разказах ѝ за адвоката на Бреслоу — всъщност несъмнено един от многобройните му адвокати, — който ми беше дал плика. Бележката в него гласеше просто: „Ако някога имаш нужда от подслон…“
— Фигурираха и адреси — добавих.
Тя примигна невярващо няколко пъти.
— Адреси? Тоест повече от един?
— Ню Йорк, Чикаго, Ел Ей и Далас. Има и още над десет извън страната. Париж, Лондон, Рим.
— И тази карта е ключ за всички?
— Предполагам.
Освен това възнамерявах да я използвам, което още повече втрещи Сара, когато вратите на асансьора се отвориха пред малко фоайе на последния етаж. Обясних, че не ми се беше налагало да отсядам в Манхатън, откакто Бреслоу ме беше наел. Нито в Париж, между другото.
— Не беше ли поне мъничко любопитен? — попита тя.
— Може и да съм бил. Обаче една сутрин в дома ми се появи щура агентка от ФБР. Някак съвсем забравих — обясних. — До този момент.
Не беше нужно да отгатвам коя е вратата на апартамента. Беше само една.
— Чакай — прошепна Сара.
Тъкмо се канех да приближа картата към устройство до вратата.
— Какво? — попитах.
— А ако вътре има някой?
— Кой например?
— Ами не знам — каза тя. — Бреслоу?
— Онзи Бреслоу, с когото разговарях в Лондон?
— Добре, някой друг. Някой друг, който работи за него. Който и да е.
— Права си — казах сериозно. — Наистина е по-добре да си тръгнем и да отидем в „хотел Бюрото“ с безплатния НВО.
— Добре, добре — примири се тя.
Отново понечих да отворя вратата. Тя пак ме спря.
— Чакай! — каза. — Не можем да го направим.
— Той ми даде картата, Сара. Наистина няма проблем.
— Не, искам да кажа, че ние не можем да го направим.
— Да направим какво?
— Онова, което подозирам, че ще направим.
— И то е? — престорих се, че не схващам.
По-добре тя да го каже, отколкото аз. Определено…
— Да правим… секс — отговори тя.
— Кой е споменавал за секс?
— Ами аз го направих току-що. Ти си мъж, а ние си пийнахме.
— Хей, звучи сексистки!
— Прав си. Съжалявам.
Усмихнах се.
— Това означава ли, че ще правим секс?
Тя извъртя очи многозначително и силно ме стисна за здравото рамо. След това се наведе напред.