— Трябва да си взема почивка — каза тя. — Поне две седмици.
— А аз?
Вече бях почти сигурен какъв ще е отговорът. Погледът на Сара го потвърди.
— Божичко, какво ли ще дават по НВО довечера?
Това поне предизвика лека усмивка у нея.
— Дризън, разбира се, мисли, че вече си там — отговори тя.
Огледах голите ни тела под чаршафите.
— Е, добре че не си пада по скайп или фейс шайм.
Тя се усмихна отново, но си личеше, че умът ѝ е другаде.
— Какво има? — попитах.
— Дризън спомена нещо — каза тя. — Всъщност то винаги ме е притеснявало в този случай.
Глава 109
Легнах странично и зачаках Сара да обясни какво ѝ се върти в главата. Само че тя не го направи.
Измъкна се от леглото и се мушна в един от двата кашмирени халата, идеално сгънати върху съседното кресло.
Приятно усещане, Бреслоу. Подобно на живота, който сигурно водиш.
— Къде отиваш? — попитах.
— Да намеря карта — каза тя.
Карта? Добре, чудесно.
Тя излезе от спалнята, а аз облякох другия халат. Щях да я настигна след малко. Преди това имах нужда от нещо друго. Аспирин.
Бреслоу се беше погрижил и за него. На рафт над двукрилото шкафче в банята имаше малко шишенце „Байер“. Прекарах си две таблетки с шепа вода, а след това направих грешката да погледна отражението си в огледалото.
Излязох от спалнята и за пръв път огледах останалата част от апартамента на Бреслоу на дневна светлина. В много отношения отговаряше на очакванията ми: голям, обзаведен с вкус и с великолепна гледка към Сентрал Парк.
Обаче не можех да не забележа подтекста, сякаш Бреслоу леко се беше въздържал от пищността, за да каже: Ако това място ти се вижда хубаво, ела да видиш къде живея.
Аз, естествено, вече го бях виждал. Може би точно затова имах подобно усещане.
— Сара, къде си? — извиках.
— Тук съм — обади се тя от библиотеката зад дневната
Беше седнала зад махагоново бюро и се взираше в голяма отворена книга, която беше измъкнала някъде от рафтовете. Атлас на света. Беше открила картата.
— Струва ми се, че не планираш почивка — подхвърлих.
Бях по-прозорлив, отколкото подозирах. Всъщност точно в този момент бях по-прозорлив, отколкото и двамата допускахме.
Сара разглеждаше карта на Съединените щати и търсеше всички места, на които беше убивал Нед Синклер. Беше оградила градовете с тънкописец.
— Съжалявам — извини се тя, щом стигнах до бюрото. — Не можах да се сдържа. Мислиш ли, че Бреслоу ще ми прости?
Огледах рафтовете, по които трябва да имаше хиляди книги.
— Предполагам, че никой няма да забележи — казах. — Е, какъв е проблемът? Какво те тревожи?
— Не мога да разбера защо Синклер все пропуска онези Джон О’Хара, които са най-близо до последното му убийство — сподели тя. — Това означава, че има още нещо. Друга закономерност.
— Така ли е и при последния, този в Каспър?
— Да. Дризън вече беше проверил. Каза, че имало поне четирима Джон О’Хара, които били по-близо до последната му жертва — каза тя. — Защо Синклер пътува стотици километри повече, отколкото му е нужно? Само за да ни разиграва?
— Може би проучва тези О’Хара и вижда, че няма как да ги изненада, докато са сами. Прекалено рисковано е — предположих.
— И продължава по трасето?
— Това лесно би обяснило поведението му.
— Знам — каза тя. — Точно това ме притеснява, Джон. Прекалено е лесно. Има нещо, което не виждаме, модел в модела.
— Но до момента той ни е показал само това. Модел след модел — казах. — Всички жертви имат едно и също име? Модел. Оставя следа при всяка жертва? Модел.
Очите на Сара незабавно се разшириха. Тя отново се втренчи в картата.
— О, боже мой! — възкликна. — Това е!
— Какво?
Тя взе тънкописеца от масата.
— Както се казва, от дърветата не виждаш гората — обясни тя. — Ето я причината да следва точно този ред.
— Защото иска да ме убие.
— Да. Но защо?
— Точно това беше първото, което ти ми каза, когато ми обясняваше как си свързала нещата — отговорих. — Обвинява ме за смъртта на сестра си.
— Точно така. И всички следи, които оставяше при жертвите, бяха нещо като гатанки, нали? Отговорът на всички беше един и същ.
Зяпнах с уста, когато Сара заби върха на маркера в Лос Анджелис, плъзна го до психиатрична болница „Игъл Маунтин“ и първата жертва на Нед, Професионалиста, познат още като медицинска сестра Джон О’Хара. Оттам тя свърза точките, които показваха местоположението на следващите му три жертви.