Annotation
Да опишеш колко прекрасна е тази книга е като да опишеш любима мелодия без помощта на музикален инструмент.
Флора Маккълъм, млада вдовица с три деца, вярва, че щастието е останало в миналото ѝ — докато близка нейна приятелка не я моли да напусне родната Шотландия и да замине за Щатите, за да подготви откриването на малък хотел в крайбрежен град в Масачузетс. Изведнъж лятото се оказва пълно с възможности: нова работа, нови приятели, нов дом и дори нова любов.
Гавин Матисън вярва, че престоят в градчето ще му помогне да избяга от мъката по проваления си брак и изгубения си син. Въпреки че в миналото той е бил успешен композитор, сега музиката бяга далеч от него…, докато една сутрин не чува гласа на Флора да се носи с морския бриз. Заедно Гавин и Флора откриват, че нищо не е изгубено завинаги че надеждата можеда бъде открита на най-неочакваните места.
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Епилог
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
Глава 1
Касъл Рот, Шотландия
— Флора, нямаше да те моля за това, ако имаше някакъв друг вариант.
Флора Маккалъм пое дълбоко въздух, подготвяйки се за продължението, което щеше да последва всеки момент.
Нямаше как да бъде нещо хубаво. Едва ли има случай, в който изложението след подобно въведение да бъде позитивно. Изправена пред жената срещу себе си, под чийто вече огромен, издут корем се криеше плод, който трябваше вече да е излязъл на бял свят преди девет дни, Флора поне се надяваше да не се е случило нещо с…
— Бебето? — попита тя.
— Не, не. — Либи Макензи бързо махна с ръка, за да я успокои. Освен нейна приятелка тя ѝ беше и работодател. — Няма нищо общо с бебето. Слава богу, с него всичко е наред, но явно е по-срамежливо, отколкото очаквахме, и все още отказва да се запознае с нас. Проблемът ми е с къщата.
— Къщата… — промълви Флора.
Тя знаеше, че става въпрос за родната къща на Либи — стара, солидна постройка от края на осемнадесети век, кацнала над морския бряг в северната част на щата Масачузетс. Либи бе получила имота в наследство, след като майка ѝ се бе споминала преди около година. И въпреки че отдавна се беше установила в Шотландия, тя не можеше да се раздели така лесно с мястото, където бе прекарала детството си. Не ѝ даваше сърце да остави къщата празна — в последната година бе отскочила на няколко пъти дотам заедно със съпруга си Греъм. В крайна сметка Либи бе решила да превърне къщата в нещо, което по времето, когато е била построена, са наричали странноприемница, а сега се използваше изразът семеен хотел. В никакъв случай нямаше да е нещо комерсиално — идеята ѝ бе къщата да предлага настаняване и закуска, без други екстри. Искаше ѝ се да превърне семейния дом в спокойно място, даващо подслон на скромни туристи в Нова Англия.
„Проектът“, както тя наричаше реконструкцията на къщата, се бе превърнал за нея в нещо като фикс идея и дори новината, че е бременна с първото си дете, не бе спряла Либи от изпълнението му. Дори когато бременността ѝ напредна и нямаше как да лети често през океана, тя продължи да контролира проекта от разстояние, разчитайки за тази цел на семейния им пълномощник в Щатите Джеймс Дъган. Той беше човекът, отговорен за изпълнението на плана до най-малките детайли. Явно обаче се бе случило нещо непредвидено…
— Той просто се схвана целия. Дискова херния — разясни Либи. — Буквално едва се движи. Ако положението с него не беше толкова тежко… — Последва тежка и продължителна пауза. — Дъган се беше разбрал с едно местно семейство — Хауърд — да поемат неговата работа и да движат нещата с хотела, след като всичко е готово. В крайна сметка обаче те се отказаха. Решили били друго — да пообиколят Щатите с каравана. — Последните думи на Либи почти изчезнаха в тежката ѝ въздишка. — Най-интересното е, че не са сметнали за нужно да уведомят когото и да било по-рано. — Либи хвърли бърз поглед към малкия настолен календар. — Разбираме всичко това три седмици преди пристигането на първите ни гости там. Имаме два варианта — или да анулираме всички резервации, които сме приели до момента, отчитайки обаче факта, че на такъв късен етап хората едва ли ще успеят да намерят друг подходящ хотел и в крайна сметка се очертава ваканцията им да се провали, или…
Флора се вгледа внимателно в Либи.
— Знам, знам, че ти го казвам твърде късно, но аз просто… — Либи погледна към съпруга си, който седеше до нея. Освен че беше уважаван шотландски архитект, Греъм имаше и благородническо потекло. — Чудехме се дали няма да се съгласиш да заминеш за Съединените щати и да ни помогнеш сега с финалните приготовления по къщата, както и през предстоящото лято.