Някой да вдигне проклетия телефон…
Изведнъж се чу гласът на Флора. Само че на запис. „Моля, оставете съобщение. Ще се свържа с Вас при първа възможност.“
Гевин нервно прекъсна връзката. Опитваше се да не мисли за това, което можеше да се е случило. Някой можеше вече да не е между живите. Някой от най-любимите му хора. Някой от хората, за които би дал всичко.
Флора.
Гейбриъл.
Алек.
Мили боже! Ами Роби, Ани и Сиймъс? Ако някой от тях се бе появил ненадейно от къщата в най-неподходящия момент? Ако се бе случило нещо с някого от тях, той нямаше да може да си го прости никога!
Затвори очи и ги стисна нервно. Едвам си поемаше дъх.
Опита отново да се свърже. Този път някой отговори на третото позвъняване.
— Гевин?
Сърцето му подскочи така, че в първите секунди след като чу познатия глас, той не можа да издаде звук.
— … Алек! О, господи, благодаря ти! Какво…? Кой…?
Дъхът му отново застина.
— Всичко е наред. Няма ранени.
— Флора?
— Тук е. До мен.
Гевин погледна нагоре и събра ръце пред лицето си, стискайки телефона между тях.
От другата страна на линията Алек се озадачи:
— Гевин?
— Ти ранен ли си?
— Не. Полицейски началник Барет произведе предупредителен изстрел във въздуха. Това отвлече вниманието на Миранда и сержант Фарадей успя да я обезоръжи. В момента я отвеждат.
— Децата?
— Няма проблем с тях. Сиймъс, Ани и Роби бяха долу при постройката на плажа и…
В този момент Гевин чу детските гласчета.
— Мамо? Какво се е случило? Защо полицията е тук? Коя е тази жена?
— Бъдете спокойни. — Чу се гласът на Флора. — Всичко е наред. Изчакайте само малко, трябва да говоря с Гевин.
— Къде е Гейбриъл?
— Тук е, при мен.
— Мога ли… да говоря с него?
— Разбира се.
— Ало — чу се след малко потиснатото гласче на сина му.
— Гейбр… Андрю, слушай ме сега. Пътувам с влака. Ще се върна съвсем скоро.
— Добре… — В гласа на малкия се долавяше страх и объркване.
— Недей да се плашиш. Просто стой при Флора. Тя ще се грижи за теб, докато аз се прибера. Всичко ще бъде наред. Обещавам ти!
Гевин изчака Гейбриъл да отговори, но всичко, което чу, бе неравномерното му, учестено дишане.
— Ще се видим скоро — завърши той.
Точно преди да прекъсне разговора, чу гласа на сина си.
— Татко?
— Да, Андрю?
— Мисля, че… искам… отново да ме наричаш Гейбриъл.
Гевин пое дълбоко дъх и затвори очи.
— Нямаш никакъв проблем… Хей, Гейбриъл?
— Да?
— Обичам те!
Чу как синът му доближи слушалката до устните си.
— И аз теб, татко.
След това Гейбриъл подаде телефона на Флора. Погледна я в очите, доближи се към нея и ѝ прошепна:
— Каза, че скоро ще си е у дома.
Флора се усмихна и го погали по главата. У дома. Господи, колко много обичаше тези две кратки думи! Но никога повече, отколкото в момента. Чу някой зад нея да се покашля и се обърна.
— Сержант Фарадей…
— Да, госпожо. Току-що отведохме госпожа Марш в участъка. Дали не бихте могла да отделите десетина минутки, за да отговорите на няколко въпроса? Трябва да напиша доклад, нали разбирате?
— А може ли тази работа да почака малко? Наистина имам нужда точно сега да съм с децата си. — Тя погледна към Гейбриъл и се усмихна: — С всичките си деца.
— Добре, госпожо — кимна сержант Фарадей. — През това време ще чуя показанията на господин Грейсън. Госпожа Марш ще остане в ареста, най-вероятно ще ѝ бъде повдигнато обвинение.
— Благодаря. — Флора се усмихна. — Гейбриъл, ела. Какво ще кажеш да слезем долу, на плажа, при другите?
Флора бе отпратила и трите си деца отново долу, след като те се бяха появили точно в най-голямата суматоха, докато полицаите слагаха белезници на Миранда, а Гейбриъл наблюдаваше сцената ужасен. Дори не помнеше точно как ги бе отпратила, просто в един момент бяха изчезнали заедно с Холи, която тъкмо бе пристигнала.
Флора намери децата, седнали с Джими О’Конъл и Холи в полупразната постройка на плажа. При вида на изплашените им и объркани физиономии тя трябваше веднага да каже нещо успокояващо.
— Не се притеснявайте. Вече всичко е наред.
Въпросите заваляха още преди тя да довърши думите си:
— Застреляха ли някого?
— Коя беше тази жена?
— Защо дойдоха полицаите?
— Арестуваха ли някого?