Флора обиколи по пътеката до задната част на къщата и опита да вкара ключа в по-малката задна порта, дори в малката вратичка, която водеше към избата — изобщо навсякъде, където можеше да се пробва. Разбира се, той не успя да отвори нито една от ключалките. Тя го погледна отново. Беше копие, личеше му, че е изваден наскоро. И явно не бе направен по най-добрия начин.
Не след дълго Флора започна да проучва фасадата. Скоро погледът ѝ се спря на един от прозорците на горния етаж, който бе оставен открехнат. От него обаче я деляха няколко метра стена, обрасла с гъст, тъмнозелен бръшлян. Трябваше по някакъв начин да успее да се свърже с Либи и да я помоли за координати на помощничката на Дъган, която от своя страна да донесе друг ключ. След като размисли известно време, пред Флора се очертаха два варианта. Единият беше да се качи на колата и да слезе отново до центъра, където да намери уличен телефон, от който да се свърже с Либи. Проблемът обаче беше, че в този момент разполагаше с не повече от един долар и няколко цента на монети. Парите, оставени за нея на първо време, бяха вътре в къщата. Другият вариант, помисли си тя и отново се втренчи в открехнатия прозорец и бръшляна под него…
За щастие, през последните години физическата ѝ форма беше доста добра. Гледането на къща и три деца не само я държеше в страхотна кондиция, но я бе направило и изключително пъргава и ловка. Бръшлянът обаче, колкото и отдавна да бе плъзнал по стената, колкото и жилав и здрав да беше станал, трудно издържаше тежестта ѝ, когато започна да се катери по него, затова трябваше да бъде много внимателна. Флора наместваше изключително предпазливо върховете на обувките си там, където ѝ се струваше, че пълзящите клонки са най-дебели.
Вече бе изкатерила половината от краткия си, но опасен маршрут до прозореца, когато чу неприятния звук от разпаряне на плат. Последва неизбежно свличане надолу — роклята ѝ не само се бе закачила за бръшляна, но направо се беше съдрала от него.
По дяволите!
Все още висяща на фасадата, тя се опита да се повдигне малко нагоре, за да освободи дрехата си, но така и не успя. Извърна глава и видя, че положението ѝ е по-тежко, отколкото предполагаше. Роклята се бе закачила не на бръшляна, а на стар, ръждясал пирон, който стърчеше от стената.
Усети, че по лицето ѝ започва да избива пот от напрежение. Струйките бавно се стичаха по врата ѝ и капеха по дебелия вълнен пуловер, който тя така и не бе свалила, преди да започне рискованото си катерене. Опитвайки се с изпотената си ръка да хване пуловера си, за да се избърше в него, Флора се сети за един съвет, който често ѝ повтаряше брат ѝ Ангъс, когато бяха деца. Тя затвори очи и пусна на висок глас най-сочната и вулгарна ругатня, за която можеше да се сети. Никога нямаше да си позволи тези думи да излязат от устата ѝ, освен ако не беше сигурна, че е абсолютно сама и няма кой да я чуе. Наистина, сякаш получи временно облекчение, но това не променяше факта, че тя все още висеше на бръшляна, някъде по средата между двора и прозореца, облечена в скъсана вече рокля и дебел вълнен пуловер, а слънцето напичаше все по-безмилостно главата ѝ.
В този момент…
— Е, тази наистина си я биваше. Непременно ще си я припомня някой път, когато поискам да си излея яда на воля.
Чувайки непознат мъжки глас в близост до себе си, Флора замръзна. От изненада за малко да пусне ръце от бръшляна, който и без това трудно я издържаше. Тя погледна през рамото си и с огромно разочарование и притеснение видя точно това, което очакваше — само на няколко метра от нея, до ъгъла на къщата, бе застанал непознат мъж, който я наблюдаваше.
Всъщност изглеждаше ѝ смътно познат. Дали не го бе видяла малко по-рано днес в кафето, където се отби, за да я ориентират?
Изобщо не го бе чула как се беше приближил. Можеше само да си представи как изглежда самата тя в момента, висейки в неестествена поза на фасадата на къщата.
— Моля да ме извините. Знам, че това, което виждате в момента, е малко странно, но имам прекрасно обяснение защо вися точно тук и точно по този начин.
Или поне на нея всичко ѝ изглеждаше логично и издържано.
— Сигурен съм, че имате обяснение — отвърна спокойно мъжът. — Вижте, не знам как се е получило така и откъде идвате, но повечето хора, които познавам, използват входната врата като доста по-удобен вариант да влязат в която и да било къща.
Почти сварена под дебелия си пуловер, Флора усещаше, че никак не е в настроение за остроумни присмехулни забележки.