— Аз? — Флора не можа да скрие изненадата и удивлението си. — Искате аз да пътувам до Щатите?
— Флора, знам, че това, което искаме от теб, никак не е малко, но искам да ти кажа, че там можеш да наемеш някого, който да приготвя закуски и да чисти стаите, а Дъган ще може поне да ти помогне с подреждането на резервациите. Ти просто ще управляваш домакинството, каквото всъщност правиш и тук. — Либи направи кратка пауза, а след това продължи с по-плътен и малко по-спокоен глас: — Наистина не знам какво друго мога да направя, не се сещам за друг вариант. Получи се възможно най-лошото стечение на обстоятелствата — бебето е на път или по-точно упорито отказва да поеме по него, аз ставам все по-тежка и трудноподвижна с всеки изминал ден. — Тя разпери ръце над издутия си корем. — Докторът ми каза, че ако не излезе до края на следващата седмица, ще се наложи да го измъкне насила.
Флора се протегна и хвана приятелката си за ръката. Либи беше красиво, фино миньонче с тъмна коса до раменете, оформена на черта. Нещо в тази енергична американка караше Флора да изпитва желание да я закриля. Истината бе, че Флора припознаваше в Либи сестрата, която никога не бе имала. Въпреки сякаш безкрайния оптимизъм, който струеше от Либи, Флора си даваше сметка, че бременността, на чийто финал се намираше в момента, никак не беше минала леко — като се започне от ранните седмици със сутрешното гадене, което често продължаваше по цял ден, до подутите глезени и болките в гърба в момента.
Самата Флора бе изкарала три бременности, като за нейно щастие всяка една от тях бе протекла съвсем нормално. Освен това и трите пъти раждането се бе случило точно по график, с не повече от два-три дена отклонение от термина. Но ето Либи бе срещнала проблеми още при първата си бременност. Тя бе допълнително притеснена и от факта, че мъжката рожба, която носеше в утробата си, щеше да бъде наследник на голяма английска херцогска фамилия, от една страна, и на шотландско графско семейство, от друга, (но и двете по бащина линия), така че още с раждането си малкото момченце щеше да стане барон и граф наведнъж.
Това бе събитие, което цялата британска преса очакваше и се опитваше да следи отблизо.
Съпругът на Либи Греъм Макензи бе известен на широката общественост като маркиз на Уолтъм. Понастоящем той живееше заедно със съпругата си в Касъл Рот — малко селце, закътано в още по-малко заливче в северозападния край на Шотландия. Навремето той бе един от най-знатните и желани ергени в Обединеното кралство. И когато се ожени за Либи — никому неизвестна до момента американка, пресата бе меко казано изненадана. От своя страна, Либи бързо трябваше да свикне с тежестта на медийния интерес — всяко нейно излизане на чай в Лондон неминуемо бе следвано от публикации и снимки по вестниците още на следващия ден. Хората в Касъл Рот, които я познаваха обаче, знаеха, че тя не е от жените, които ще се вземат насериозно от този факт. Те бяха свикнали много по-често да я виждат да плеви двора или да върши някоя друга дребна домакинска работа, обута в изтъркани сини джинси, отколкото да я виждат скрита зад периферията на смешна, голяма, широкопола шапка, седнала на трибуните по време на ежегодните конни надбягвания. Тя обаче успяваше да съчетае и двете неща — градинарството, защото просто го обичаше, и посещението на състезанията с коне, понеже това се очакваше от нея като съпруга на Греъм.
Веднъж Флора съвсем чистосърдечно ѝ бе споделила, че се възхищава на лекотата, с която успяваше да съчетава тези две свои лица. Това се случи един ден, в който те двете бяха седнали във всекидневната в дома на Либи и Греъм. Либи се бе разположила директно на пода, скръстила крака по турски върху оригинален, скъп, ръчно тъкан и везан френски килим, облечена с най-обикновена стара, протрита тениска с щампа на Бостънския колеж и избелели джинси с откъснат заден джоб. Пред тях имаше скъп чаен сервиз, каната беше пълна догоре с горещ чай. Двете бяха погълнати от работа — пред тях имаше буквално стотици пластмасови великденски яйца, които трябваше да бъдат напълнени с монети, бонбони и всякакви други дреболии в подготовка за голямото великденско тържество, което щеше да се проведе след няколко дена в градината на двореца. Това събитие се организираше от Либи и Греъм специално за децата в селцето вече няколко години. В началото идеята им беше просто да се опознаят и да донесат малко радост на местните деца, но за съжаление твърде скоро пресата надуши мероприятието. Откакто това стана, събитието редовно се отразяваше в новинарската емисия на ВВС, а в деня на празника малкото селце се пълнеше с журналисти и папараци, дебнещи за кадри на благородническото семейство.