Флора погледна към полицая и погледите им за миг се срещнаха над горния ръб на монитора му. Тя въздъхна и започна отначало, опитвайки се отново да обясни защо бе намерена именно така — висяща на бръшляна на стената на чужда къща, облечена със скъсана рокля и дебел вълнен пуловер.
— Господин полицай, наясно съм, че наистина всичко изглежда доста подозрително, но мога да ви уверя, че имам разрешението на собствениците на тази къща да вляза в нея.
Той обаче все още я гледаше с недоверие.
— Добре. А как ще обясните, че имахте намерение да влезете през отворения прозорец на втория етаж, а не през вратата?
— Вече казах. Ключът, който ми бе даден, не успя да отключи вратата. Явно копието му не е направено добре. Аз съм тук, за да стопанисвам тази къща, тъй като след съвсем кратко време тя трябва да заработи като хотел. Наета съм от собствениците да се грижа за нея през летния сезон.
— Според това, което моят началник знае от господин Дъган, който е официален пълномощник на собствениците на къщата, тя ще бъде управлявана от семейна двойка с фамилия Хауърд.
— Да, те наистина щяха да я управляват. Но се разколебаха. Отказаха се в последния момент, повярвайте ми. След това тази задача бе прехвърлена на мен и считано от днес имам малко повече от две седмици, за да сложа всичко в ред преди пристигането на…
Тя спря, защото усети как мъжът на стола встрани, наречен от ченгето „неин съучастник“, се взираше настоятелно в нея. Беше кръстосал небрежно краката си, а на физиономията му бе изписана глуповата гримаса.
Какво толкова забавно намираше той във всичко това, по дяволите!?
Флора се обърна намръщена към него:
— Радвам се, ако всичко това ви забавлява. Защото аз не намирам нищо смешно.
— Е, хайде сега. Просто трябва да го приемете откъм веселата му страна. Все пак съгласете се, че не всеки ден се случва да видите някого, който да виси насред бръшляна по бельо.
Но на Флора наистина ѝ беше трудно да намери нещо забавно в цялата история.
Полицаят я погледна, въздъхна уморено и попита отново:
— Двете имена?
— Флора. Флора Маккалъм — отговори тя. След това изгледа мъжа до себе си, който продължаваше да седи удобно разположен в стола си, скръстил крак върху крак и с все същата идиотска гримаса на лицето си. Обърна се на другата страна и тихичко промърмори под носа си: „Пълен идиот“.
— Как се пише името ви, госпожо? М-А-К…
Флора продиктува фамилията си буква по буква, а после добави:
— Можете да го видите и в паспорта, който преди малко ми конфискувахте.
Полицаят подмина сарказма ѝ и насочи поглед към мъжа, очаквайки да чуе и неговото име.
— Името ми е Гевин Матсън, господин дежурен офицер Фарадей — отговори той, обръщайки се към полицая с името и титлата, изписани на служебната му значка. След това продиктува двете си имена буква по буква, с прилежността на старателен третокласник.
Флора извъртя очи.
— Господин Фарадей, предлагам, ако е възможно, да телефонирате на господин Дъган. Сигурна съм, че това ще помогне ситуацията да се разреши максимално бързо и безпроблемно — опита отново тя.
— Това няма да е толкова лесно, госпожице Маккалъм, тъй като господин Дъган в момента се намира извън града и честно казано, няма как да се свържем с него. Страхувам се, че докато не разплетем вашия случай, нямаме друг избор, освен да Ви задържим тук, в участъка.
Боже милостиви!
— Това означава, че аз съм… арестувана? — попита удивена Флора.
— Не. Но отчитайки, че вие и вашият съучастник бяхте заловени по време на опит за проникване с взлом в чужда собственост, имаме всички основания да ви задържим до пълно изясняване на случая.
— Но той не ми е никакъв съучастник! Никога преди не съм виждала този човек! И никъде не съм прониквала с взлом!
Полицаят я погледна изпитателно.
— Да, предполагам, че технически погледнато съм правела опит да проникна в къщата с взлом. Но това не е било с намерението да я обера! Защо ми е да правя това, когато имам намерението да остана в този град през следващите няколко месеца? Виждате ли някакъв смисъл във всичко това?
— Госпожо, по мои лични наблюдения, при нарушителите на закона твърде често не може да се говори за смисъл.
— Да, предполагам, иначе нямаше да са престъпници.