Продължаваше да го оглежда. Беше добре сложен, без да е прекалено едър и висок. Сиймъс приживе бе по-висок и по-як от него. Лесно беше човек да го вземе за състезател по ръгби, физиката му бе наистина впечатляваща. Спомни си за ръцете му, станали стряскащо мускулести и здрави в резултат на тежката физическа работа на нефтената платформа. Ръцете на Матсън бяха доста различни — наистина прилично оформени, но с изящни, дълги пръсти и перфектно поддържани нокти. Не знаеше с какво се занимава, но си личеше, че основната тежест на работата му не пада върху ръцете. Тя ги забеляза още докато двамата седяха един до друг на задната седалка на полицейската кола. Още тогава отбеляза някак между другото и липсата на халка. После, когато слязоха от автомобила, тя видя, че Гевин е сравнително висок, може би малко под метър и деветдесет, и с дълги по-скоро слаби крака. Движенията му бяха спокойни, излъчваха някакъв естествен, неподправен финес. Направи ѝ впечатление също, че Гевин джентълменски и някак по навик ѝ задържа вратата отворена, пропускайки я да влезе първа. Гласът му беше дълбок и рафиниран, показваше добро възпитание и ерудиция. В същото време обаче в изражението му имаше нещо грубовато и сурово. Флора се чудеше дали това излъчване се дължеше на острия му нос, или на леко издадената му долна челюст, по която бе набола еднодневна брада. В следващия момент тя си даде сметка, че някак бе пропуснала да обърне внимание на един съществен елемент — цвета на очите му. В сумрака на стаичката и в положението, в което бяха застанали, нямаше как да го погледне, за да задоволи любопитството си. Какъв цвят са очите му наистина? Кафяви? Най-вероятно.
Все пак любопитството я глождеше. Тя хвърли крадешком бърз поглед към него и в този момент забеляза, че той също я наблюдаваше. Сърцето ѝ подскочи и тя усети как се изчервява. Бързо отмести погледа си от него и чудейки се какво да прави, бръкна в дамската си чанта и започна да прехвърля между пръстите си шишенцето с дисприн.
Очите му бяха сини. И изумително красиви.
Сержант Фарадей се завърна след няколко минути. Виждайки го, Флора неволно се усмихна. С него в стаичката влезе и друг негов колега, който изглеждаше по-възрастен. Той държеше в ръка нейния паспорт.
— Мога ли да опитам да позвъня отново, ако обичате? — помоли тя.
— Няма нужда, госпожо — отговори по-възрастният мъж. — Вече направихме необходимото и се свързахме с Ангъс Маклейт, дежурния полицай в селото в Шотландия, откъдето пристигате. Той потвърди вашата версия, каза, че гарантира за вас.
— Надявам се да е така — отвърна Флора, съвсем умишлено пропускайки да спомене, че въпросният полицай е собственият ѝ брат.
— Свързахме се също и с помощничката на господин Дъган на име Катлийн Спенсър-Браун. В момента ѝ се налага да заведе сина си на футбол, но обеща още на връщане да се отбие и да ви извади друг ключ от къщата. Каза, че ще го остави под изтривалката.
Колегата на Фарадей подаде паспорта на Флора, а след това и дясната си ръка.
— Полицейски началник Барет, госпожо Маккалъм. Моля да приемете моите извинения за… — Той се обърна към по-младия си колега — … прекалената пунктуалност на колегата. Той е нов, наскоро дойде от Бостън. Все още не е свикнал с разликите между големия град и спокойната провинция. Сигурен съм, че ще оцените факта, че той все пак се е опитвал най-добросъвестно да изпълнява служебните си задължения, които са да служи и да помага на гражданите. Уверявам ви, че по принцип нямаме навика да посрещаме гостите на Ипсуич с арест и разпит в полицейския участък. Надявам се, че ще позволите на сержант Фарадей да ви закара със служебната кола обратно до къщата.
Флора не беше много въодушевена от идеята да премине отново през целия град на задната седалка на полицейския автомобил, но нямаше друг избор. Колата, която Либи беше наела за нея, бе останала пред къщата.
— Благодаря ви, началник Барет.
— А аз, господин началник?
Гевин Матсън бе толкова спокоен и някак незабележим през последните няколко минути, че Флора почти бе забравила за присъствието му.
— Май ще трябва самият аз да дам гаранция за себе си — пошегува се той.
— Не съвсем, господин Матсън. Успяхме да се свържем и с господин Грейсън, който потвърди, че именно вие се грижите за къщата му тук. Между другото, радвам се, че мога лично да ви споделя възхищението си от вашите произведения. Да очакваме ли нещо ново скоро?
Гевин леко се смръщи и за първи път, откакто го бе видяла, Флора забеляза как по лицето му премина сянка на смущение.
— Не, за момента нищо. Последните две години… всъщност… си почивах.