Началникът на участъка кимна с разбиране.
— Да, четох цялата история по вестниците. Сигурно е изключително неприятно. Съжалявам.
В този момент изражението на Гевин се промени изцяло. Нямаше и следа от шеговито спокойната му гримаса от преди малко. Той посърна внезапно, а искрите в очите му сякаш угаснаха. Стана бързо и се приготви да си ходи.
Докато го наблюдаваше как се отдалечава, Флора си помисли, че каквото и да му бе припомнил местният полицейски началник, то очевидно не беше от най-приятните преживявания за Гевин Матсън.
— Бихте ли желала да изчакам отвън, докато се уверите, че всичко в къщата е наред?
Сержант Фарадей току-що бе паркирал полицейския автомобил пред къщата и бе изключил двигателя. Той излезе от колата и джентълменски отвори задната врата на Флора, за да излезе.
— Не, благодаря ви, и това, че ме докарахте, не беше малко. Сигурна съм, че вътре всичко ще е наред. Благодаря Ви, сержант.
Истината беше, че Флора копнееше час по-скоро да се съблече, да се отпусне и да остане абсолютно сама. Усещаше, че стресът от самотния презокеански полет и от последвалите събития, комбиниран с липсата на децата ѝ и напълно новата обстановка, я бе докарал до почти пълно психическо изтощение.
Тя хвърли куфарите си на верандата до вратата, където преди няколко часа се бе разиграла цялата сцена, и бързо бръкна под изтривалката, където Катлийн трябваше вече да е оставила новия ключ. От гърдите ѝ се изтръгна дълбока въздишка на облекчение, когато той се завъртя леко в ключалката и вратата се отвори. Тя махна с ръка на чакащия в колата сержант Фарадей, давайки знак, че този път всичко е наред. След това проследи с поглед автомобила, който бавно се спусна по чакълестия път, който водеше дотук, зави надолу по улицата и след малко изчезна.
Къщата посрещна Флора с абсолютна тишина. Антрето беше спретнато и някак вдъхваше спокойствие и уют. Тя постоя няколко секунди на прага, вслушвайки се в тази особена тишина и оставяйки се да бъде изцяло обгърната от нея.
Под стълбата, която водеше към горния етаж, имаше малка масичка. Там тя видя нещата, които Либи бе приготвила за нея. Плик, в който имаше достатъчно пари в брой за покриване на първоначалните ѝ нужди; запечатана в плик карта с бележка до нея, която информираше, че картата може да бъде използвана както за теглене от банкомат, така и за пазаруване на каса; връзка с ключове, мобилен телефон и кратък указател с необходими номера. Флора взе мобилния телефон и набра кода на Шотландия, последван от този на Касъл Рот. Беше обещала на Либи, че ще се обади веднага след като пристигне в къщата. Фактът, че тя не ѝ бе отговорила, когато се опита да се свърже с нея от полицейския участък, леко я бе изненадал, но досега нямаше време да мисли за това. Тревогата ѝ обаче стана по-осезаема, когато и този път Либи не отговори на повикването ѝ. Прекъсна връзката и набра номера на Греъм в офиса. Веднага след първото позвъняване обаче се включи телефонният секретар, който любезно я подкани да остави гласово съобщение след сигнала.
Това и направи.
— Здравей Греъм, Флора е. Звънях и у вас, но никой не отговори. Реших да пробвам и тук. Пристигнах в Щатите, вече съм в къщата. Имах малък проблем с ключа, но вече всичко е наред. — Флора се поколеба за момент, сещайки се за Либи и нейната бременност. След това продължи: — Надявам се, че и при вас няма проблеми. Ще се опитам да се свържа отново след малко, но чуеш ли междувременно това съобщение, моля те, звънни ми на мобилния телефон. Номерът е… — Тя погледна телефона. — Честно да ти кажа, не знам кой му е номерът. Надявам се обаче, че Либи го има. Чао засега.
Тя натисна червената слушалка на клавиатурата и приключи повикването. После хвърли поглед към часовника си. Бе излетяла от Лондон рано преди обед местно време. Полетът бе продължил шест часа, имаше и пет часа разлика между часовите зони. Тук, в Щатите, в момента бе ранен следобед. Но от другата страна на океана децата вече би трябвало да са се прибрали от училище и да си пишат домашните, чакайки вечерята.
Тя отново взе телефона и набра собствения си домашен номер. Отново обаче никой не отговори. В този момент вече Флора започна наистина да се притеснява. Повтаряше си само да не се паникьосва, опитвайки се да задуши промъкващия се страх, че нещо може да се е случило с някое от децата.
Реши да пробва за последен път да се свърже с брат си.
Когато чу гласа му след второто позвъняване, тя затвори очи.
— Ангъс Маклейт слуша.
— Ангъс, Флора е.
— О, международната престъпничка, обвинена в опит за отвличане на дворна котка! Не мога да повярвам, това е самата тя!
Флора усети как сякаш камък се откъсна от сърцето ѝ. Всичко беше наред. Ако имаше нещо нередно с Либи или с децата, Ангъс никога нямаше да говори с този шеговит тон. Първите няколко минути, разбира се, тя го разпита подробно за всяко едно от децата, искайки да се убеди напълно, че всичко е било наред в първия ден без нея. Ангъс я увери, че няма за какво да се притеснява. След това я уведоми и защо не е успяла да се свърже с Либи в имението ѝ — двамата с Греъм бяха потеглили към Инвърнес за преглед при акушер-гинеколога.